Следвайте ни

HUGE.BG

За транс общността на Балканите и изложбата “Trans Balkan” – интервю с Александър Црнгорач

КУЛТУРА

За транс общността на Балканите и изложбата “Trans Balkan” – интервю с Александър Црнгорач

Срещаме ви с Александър Црнгорач – сръбски фотограф, работил през годините в Сърбия, Франция и САЩ. Най-голямата му страст е документалната фотография и по-конкретно – проектите, които имат социално-отговорната цел да образоват публиката. През последните години Александър пътува в повечето бивши югославски републики, а по пътя си среща транс личности, които фотографира и интервюира. Проектът му, озаглавен “Trans Balkan” ще бъде представен в София като част от Sofia Pride Arts

Как се роди идеята за изложбата “Trans Balkan”?

Идеята за “Trans Balkan” се роди органично преди години, когато се запознах с Елена Вукович. Днес тя е една от най-скъпите ми приятелки, но тогава едва започваше дългия си процес на промяна. Нейната история стана определяща за транс движението в Сърбия. Аз също се вдъхнових и реших да допринеса за каузата. Тъй като съм изключително отдаден на документалната фотография, реших да изследвам личния опит на трансджендър хората от Балканите. Сблъсквайки се със студената реалност от живота им, придобих дълбоко уважение към тяхната общност. Когато осъзнах колко неинформирано е обществото, предположих, че проекта ми може да стане част от позитивната промяна, за която всички се борим. Транс общността се оказа интригуваща за мен като фотограф, тъй като винаги съм се вълнувал и от отношението между човешката идентичност и заобикалящия ни свят.

Какви са приликите и разликите между транс хората в различните балкански държави от това, което видя?

Това, което обединява всички трансджендър личности, с които се срещнах в девет държави е липсата на равенство и видимост. Сякаш едва сега започваме и тепърва ще трябва да се борим за транс общността от Балканите. От всички места, които посетих, нямаше нито едно, в което транс хората да живеят без проблеми. Основната разлика, която ми направи впечатление е различния достъп до медицински услуги, които са важни за транс хората. Това прави най-силно впечатление, когато съпоставим селските райони с големите градове.

Мислиш ли, че ситуацията за транс хората тук все пак се подобрява?

Да, ситуацията се подобрява, но това се случва твърде бавно. Общността, от своя страна, има нужда от спешна промяна, а тя все още не се случва. В Черна Гора, например, въпросът се повдига все по-често и правителството в момента сформира и обучава екипи от медицински лица, които ще се грижат за транс хората. Това е значителна крачка в правилната посока! В Сърбия въведоха нов регламент, който позволява на транс хората да си сменяват имената без да преминават през конкретните медицински процедури, които се изискваха преди. Одобрението на северно-македонското правителство за първото прайд шествие в Скопие също е добра новина! Не на последно място, технологиите играят важна роля за достъпа на информация, която транс хората получават и за възможността им да се свързват помежду си.

Кои са най-важните крачки, които трябва да предприемем по пътя към равенството?

Тъй като правителствата ни обръщат малко внимание на гражданския сектор, правозащитните организации и активистите трябва да поддържат връзка, да комуникират и да обменят знанията си. Когато сме обединени и информирани, тогава сме по-силни и можем да се борим уверено за това, в което вярваме. А правителствата в един момент ще трябва да ни настигнат. Също така, огромен проблем е това, че много често cis-полови хора говорят от името на транс общността. Обществото трябва да чуе какво мисли самата транс общност. В “Trans Balkan” до всяка снимка има кратка биография на сниманата личност и директен цитат от разговора ми с него/нея.

Коя е любимата ти снимка и история от изложбата?

Не искам да избирам любима история, защото имам дълбоко уважение към всяка личност, която ме допусна до себе си и позволи на широката публика да се запознае с част от транс общността, разказвайки личната си история. Всички герои на проекта са изключително смели. Работата по “Trans Balkan” ми предостави възможността да се запозная с невероятни хора и да посетя нови места. Най-младият транс човек, с който се запознах е момче на 14 от Хърватия, а най-възрастният – 86-годишна дама от Босня. Всички истории и спомени ще останат част от мен завинаги!

Какво е посланието, което “Trans Balkan” иска да изпрати на транс общността и на масовата публика?

Това е прекрасен въпрос, благодаря ти! Изложбата е зов за толерантност, видимост, равенство, уважение и открита комуникация по темата. Тя не цели да провокира, а само да информира. Когато работех по проекта, предвиждах той да бъде консумиран от масовата публика. Това не означава, че ЛГБТ общността не е важна за мен, разбира се. Напротив, самият аз се идентифицирам като гей мъж и съм част от голямото цветно семейство. “Trans Balkan”, обаче, цели да достигне по-широката публика, която не смята, че е срещала транс човек през живота си. Искам да достигна до хора, които досега не са се сблъсквали с живота на транс хората, а за съжаление те са мнозинство в нашия регион.

Какво е посланието ти за читателите на HUGE?

Благодаря на всички, които ще посетят изложбата! Благодаря за гостоприемството! Благодаря на Фондация GLAS за организирането на събитието! И не на последно място, благодаря на всички транс личности от България, които се включиха в проекта и го направиха толкова цветен и обширен!

Откриването на изложбата “Trans Balkan” e на 3 юни (понеделник) от 18:30 в Rainbow Hub (ул. „Любен Каравелов“ 24). Изложбата може да бъде видяна всеки ден до 9 юни.

 

 

 

Още от КУЛТУРА

 
Better Together International Forum
 

Популярни

Събития

 
 
Нагоре