Следвайте ни

HUGE.BG

За отношението към наднорменото тегло в куиър сериалите и предаванията

МНЕНИЯ

За отношението към наднорменото тегло в куиър сериалите и предаванията

Събота е. Решавам да си почина и си пускам четвъртия епизод от трети сезон на “Queer Eye” по Netflix. ‘Главният герой’ се казва Робърт Хичкок и е закръглен мъж. Той се чувства неуверен в тялото си и не спира да се критикува за начина, по който изглежда. Решавам да догледам епизода с надеждата за позитивно развитие, както във всички останали епизоди на предаването.

Антони Поровски започва да учи Робърт как да готви по-здравословна храна. Започва да го разпитва за хранителните навици на децата му, а Хичкок отговаря: “Три-годишната ми дъщеря не иска да яде нищо, но ако я погледнеш, ще решиш, че яде всичко.” Продължава да обяснява как дъщеря му също е с наднормено тегло. Антони прекъсва Робърт с въпроса: “Коя я храни?”, а той отговаря с вина в гласа си: “Аз”. Неочакван момент.

Не само ‘героят’ на епизода е обсебен и съди дъщеря си за вида на тялото ѝ, а и Антони започва да съди Хичкок за начина, по който храни детето си. Не се задава въпроса: каква храна обича това дете? Нито, дали е възможно да има някаква неоткрита алергия, за да избягва ястията на баща си. Никой не се замисля за факта, че размерът на тялото се определя генетично. Нито, че здравите общества се състоят от разнообразие на хора с различна форма на тялото.

Чувствам се така, сякаш приемането и любовта към ЛГБТ+ общността в предаването ме е залъгала да гледам как тези красиви, слаботелесни гей мъже съдят закръглени куиър хора като мен. Чувствам се глупаво, че съм се доверила на тях, при положение, че голяма част от обществото мрази тялото ми. Започнах да спазвам диети от девет-годишна възраст. Родителите ме критикуваха, когато си похапвах повече от това, което те смятат за нормално. От 21 години броя калории и организмът ми е толкова изтощен от диети, че ми се е случвало да колабирам.

Гледайки въпросния епизод на “Queer Eye” ми става ясно как ще се чувства три-годишното момиче, когато порасне и изгледа предаването. Видяното ще остави отпечатък върху нея и ще подкопае самочувствието ѝ. Макар и “Queer Eye” да се слави с позитивните си послания, сега когато гледам епизода с Робърт осъзнавам, че корените на предаването винаги са били в неприемането на тела с наднормено тегло. В епизода с Джон Стоунър напълно се пренебрегва влиянието на обществената стигма към пълните хора върху депресивното му състояние. В епизода с Диана Муноз петимата буквално боготворят слабото ѝ тяло. Модният експерт Тан Франс продължава често да нарича коремната област на участниците “проблемна зона”. Това не е окей.

За съжаление, “Queer Eye” не е единственото ЛГБТ+ шоу с такъв проблем. Известни сериали като “Lost Girl”, “Queer as Folk”, “The L Word”, “Buffy, The Vampire Slayer” и “Glee” са ми помогнали да осъзная, че куиър хората като мен могат да живеят живота си пълноценно, но и същевременно са ме направили по-неуверена като куиър човек с наднормено тегло. Имаме нужда от промяна в тази посока!

Автор: С.Е. Флийнор

Още от МНЕНИЯ

 
НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ
 

Популярни

Събития

 
 
Нагоре