Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

За ЛГБТ метъл музикантите и толерантността

КУЛТУРА

За ЛГБТ метъл музикантите и толерантността

Преди месец легендите Judas Priest завършиха поредното си успешно турне, промотиращо албума им “Firepower”, което премина и през Пловдив. Модерните американци Otep все още се наслаждават на успеха на последния си албум “Kult 45”, пълнейки зали в родния си континент. Алтернативните Life of Agony продължават да покоряват фестивалите. Ветераните King’s X поддържат култовия си статут, изнасяйки ‘бутикови’ концерти. На пръв поглед, всичко си е както обикновено на музикалната метъл сцена.

Зад завесите, обаче, се случва нещо специално и вълнуващо. Приликите между споменатите групи не се изчерпват само до факта, че те свирят метъл. Всички те включват вокалисти/вокалистки, които са част от ЛГБТ общността. Роб Халфорд от Judas Priest и Дъг Пиник от King’s X се разкриха още в края на 90-те като гей мъже. Отеп Шамая от Otep се разкри като лесбийка през 2002. Мина Капуто от Life of Agony пък шокира метъл феновете с разкритието, че е транс жена през 2011.

Какво се случва? Не са ли всички метъл музиканти и фенове твърде консервативни? Метъл музиката не е ли вредна за децата? Не предизвиква ли насилие? Не е ли вредна за психичното здраве? Разбира се, че не.

Роб Халфорд

Когато погледнем отвъд заблуждаващите стереотипи ще забележим, че съществуването на ЛГБТ хора в метъл общността е напълно логично. И двете групи са били маргинализирани, дискриминирани и превръщани в събирателна карикатура от хората, които не се припознават като част от тях. В резултат на това, и за куиър хората, и за метъл феновете е изключително важно отстояването на идентичността – независимо, дали това ще се изрази чрез тениска на Slayer или чрез целувка на улицата и значка с цветовете на дъгата.

Дискриминацията срещу ЛГБТ общността и метъл общността е документирана през годините. Гей хората често се сблъскват с насилие, заплахи и обиди. Освен това, те биват отхвърляни от най-близките си хора. Тормозът на куиър ученици е типичен за училищната средата. Работната среда също не е мечтано място за много ЛГБТ хора. На еднополовите двойки им се отказва възможността за брак в много държави, както и възможността за осиновяване на деца, независимо, че проучвания доказват, че децата отглеждани от гей родители функционират също толкова добре, колкото всички останали.

Мина Капуто

Хеви метъл общността пък става част на различен тип дискриминация, който отново е базиран на липсата на информираност и разпространяването на вредни ‘митове’, че метъл музиката е вредна. Макар и да липсват сериозни проучвания по темата, много дългогодишни почитатели споделят, че са били нападани, осъждани и подигравани заради това, че харесват такава музика. Преди 30 години Центърът за музикални ресурси на родителите в САЩ се опитва да наложи забрана върху хеви метъла, защото той имал негативно влияние върху децата. Всичко това звучи ли ви познато?

Напълно очаквано, съществуват множество доказателства, че младите метъл феновете, които са слушали тежка музика през 80-те са се развили като пълноценни индивиди. Експериментално проучване пък доказва, че метъл музиката не причинява психични проблеми – напротив, тя успокоява и премахва негативните емоции. Друго проучване от 2008 твърди, че метъл феновете е по-вероятно да се включат в произволна форма на граждански активизъм, отколкото почитателите на други жанрове.

Възможно ли е тези две общности да се обединят и как ЛГБТ музикантите станаха важна част от метъл културата? Отеп Шамая и Майкъл Алаго (изпълнителния директор, уредил договори на Metallica и White Zombie) разказват за това в последния брой на списание Kerrang. И двамата признават, че метъл културата не е била толкова толерантна в миналото, колкото е сега. Алаго разказва: “Навсякъде ще намерите различни групи от хора, които са хомофобски настроени. Когато през 80-те ходех на концерти, 98% от публиката бяха мъже. Повечето от тях не бяха особено приемащи и отворени към различното.” Шамая споделя същия опит: “Феновете ме мислеха за извънземен изрод, защото си представяха лесбийките по друг начин. Явно бяха гледали много нереалистични порно филми. Виждала съм транс хора, пребивани на фестивали. Хората не ги разбираха и това беше единствения начин да се справят с тях.”

Отеп Шамая

Шамая и Алаго конфронтират предразсъдъците през музиката си и на лично ниво. Метъл музиката позволява адресирането на социални проблеми по директен и нецензуриран начин, тъй като тя не се стреми към комерсиален успех, както поп музиката, която често трябва да филтрира посланията си. Майкъл Алаго разказва, че е успял да промени мнението на много музиканти чрез комуникация. “Винаги съм бил изключително открит. Опитвам се да комуникирам най-вече с хората, които ме гледат с насмешка или ги е страх от моята сексуалност. Винаги успявам да построя мост между вижданията ни. Разговорите ни приключват с ‘всичко е наред, да се прегърнем и да изпием по една бира.’ Шамая пък споделя, че много колеги от метъл сцената често я защитават: “Джейми Джаста от Hatebreed и Ранди от Lamb of God винаги се застъпват за мен.”

И за двамата един от най-вдъхновяващите моменти в живота им е разкриването на Роб Халфорд от Judas Priest – една от най-известните метъл групи изобщо. “Спомням си, че подгрявахме Judas Priest на Ozzfest. Роб тъкмо се беше разкрил. Когато излезе на сцената, хората започнаха да крещят и да пеят с него по-силно от всякога. Беше красиво. Никой не извика нито една обидна дума. Всички бяха там за да видят любимата си група и любимия си певец. На никой не му пукаше за сексуалната ориентация на Роб. Всички го приемаха безусловно. Сякаш това беше момента, в който усетих, че метъл общността започва да се променя към по-добро”, разказва Отеп Шамая.

Относно най-вдъхновяваща лична случка от концерт вокалистката на Otep разказва: “Спомням си, че след един наш концерт се срещахме с феновете си, закупили VIP билети. Двама мъже чакаха на опашката. Изглеждаха като избягали от епизод на “Duck Dynasty” – огромни бради, кърпи с американското знаме на главите, камуфлажни дрехи. Бяха шумни и изглеждаха доста подпийнали. Беше ми интересно какво ще се случи, когато ме заговорят. Бях готова за всичко. Когато дойдоха при мен се оказаха най-милите и благодарни хора, които бях срещала до онзи момент. Казаха ми, че са във връзка. Единия от тях призна: “Били сме на много концерти, но сега за първи път се чувствам достатъчно смел за да кажа – ‘Той е мой партньор.'” В този момент певицата осъзнава, че концертите на групата ѝ се превръщат в среда на приемане и лично освобождаване.

Майкъл Алаго

Разбира се, не можем да говорим за пълно приемане – хомофобията и обидите продължават да са все така разпространени в социалните медии. Но пътеката към прогреса вече е видима и всеки, който пожелае може да тръгне по нея, следвайки стъпките на Роб Халфорд, Отеп Шамая, Майкъл Алаго и всеки друг открит куиър метъл музикант.

Заключението оставяме на Шамая: “2019 година сме. Всеки ден чуваме новини за това кой се е разкрил. Смятам, че сме се научили да слушаме и да уважаваме. Очаквам на следващите ни турнета да дойдат още повече смели гей хора, както и хетеросексуални, които да изразят подкрепа си за ЛГБТ общността.”

Чети нататък
Реклама

Още от КУЛТУРА

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре