Следвайте ни

HUGE.BG

Телата от земята – интервю със Закари Логан и Любен Домозетски

КУЛТУРА

Телата от земята – интервю със Закари Логан и Любен Домозетски

Ден преди първата си самостоятелна изложба в София – Bodies Of Land, куиър художникът Закари Логан и кураторът Любен Домозетски дадоха ексклузивно интервю пред Huge. 

Закари, какъв е основният обект на твоето изкуство? Дали фокусът е към сексуализиране на природата или природата на сексуалното?
Определено природата на сексуалността. В самото начало обектът на всичките ми творби бях самият аз и до известен смисъл смятам, че все още е така, независимо дали в рисунката е моето тяло във физическия му облик или не. Физическата репрезентация е важна за мен, защото в нашата история не виждаме куиър тела. Мъжка голота – да, но тя по-скоро е използвана по други причини, различни от сексуалността. Дори и да е имало такива нотки, те са били глухи, съвсем леко хомо-еротични. И това е причината да се роди моето изкуство, по начина, по който е то днес. Започнах да гледам на природата извън мен, което само ме накара да осъзная, че няма разделение между човека и заобикалящия го свят. Ние сме един пейзаж, не по-различен от останалите милиарди видове, обитавали земята. Просто така се е случило, че ние сме единствените, които са я превзели (смее се), успешно или не. Следователно за мен няма битка между естествено и неестествено, в смисъла, в който обществото облича различната сексуалност и идентичност като нещо неестествено.

Често в масовото общество гей мъжете са смятани за женствени, докато в общността ни свръх мъжествеността се фетишизира. Каква е ролята на женственото и мъжественото в картините ти?
За мен мъжествеността, дори полът, е един социален пърформънс пред останалите. Например, в началото на века розовото е цвят, който се е възприемал за мъжествен, а синьото – за женствен и в един момент всичко много странно се обръща на 180 градуса. Все още не намирам обяснение защо един цвят би се възприел за по-мъжествен от друг. Аз не го правя, както не го правя и с цветята, които исторически са крайно феминизирани. Не само цветята, а и цялата природа е някак феминизирана и е представена в нашето общество като нещо за консумация. Подобно на женското тяло и представянето му в хода на историята, превърнато в обект на консумация. И този момент не свършва днес, технически планетата се управлява от мъже. Та въпросите, които движат изкуството ми са – защо цветята са феминизирани, например. Мисля, че коренът на нещата идва от историята ни, което постоянно ме провокира да я изучавам и търся отговори за тези криворазбрани неща, които по принцип зависят крайно персонално от усещанията и преживяванията на човек.
Друг елемент, присъстващ в изкуството ми е поставянето на лицата на куиър мъже върху други мъжки тела, независимо от сексуалността им, представяйки сцени от историята, пречупени през призмата ми.

Как стана този преход от използване на собственото ти тяло към това да се фокусираш към природата?
Мисля, че тази промяна е силно повлияна от виждането ми, че няма разделение между тялото и земята, тази моя теория за цялостния пейзаж и това беше сякаш естествения преход на изкуството ми. Открих и връзка между начина по който се представят определени хора или групи в обществото и определени растения – например, бурените, които са безполезни за обществото и биват изхвърляни, защото не могат да бъдат консумирани под никаква форма от хората. Подобно отношение има и към куиър хората в нашето общество. Все още тялото – моето и други куиър тела са основна част от творчеството ми, просто вече кръгозорът ми се отвори и към красотата на природата.

Природата, която изобразяваш в изкуството си е по-скоро мъртва или жива и процъфтяваща?
До известен степен успявам да включа и двете страни на природата в творчеството ми. Черпя много вдъхновение от викторианската ера, която се характеризира с подчертаването на тленността и смъртността и това, че всичко е тук и сега, а утре може да го няма. Имах период, в който използвах косата си, която преди беше доста по-дълга, като стебло или корен на растенията в скулптурите ми. Което ми напомня пък за една творба, която видях в Англия, чиято авторка беше използвала кичури коса на всеки член от семейството й и ги беше вплела в едно голямо семейно дърво. Все пак смъртта е част от нашата природа и ние сме неразделни от нея.

Кое те вдъхнови да правиш различни фигури от глина и керамика?
Това стана напоследък, може би след посещението ми в Атина и музея на Акропола. Бях впечатлен не само от удивителната му архитектура, представяща многото слоеве на времето, но и от скулптурите. Толкова се вдъхнових от тях, че първото нещо, което направих, като се върнах, беше да започна да работя с глина и да създавам различни скулптури. Една от причините беше, че с рисуването, към което очевидно имам интерес, е много по-лесно да излъжеш окото, защото работиш на двуизмерна площ, докато с фигурите от глина трябва да имаш умението да ги направиш правдоподобни от всяка една страна. Започна като едно малко предизвикателство към мен самия, докато един ден приятел не дойде при мен в студиото и ме насърчи да продължа, което ме накара да се замисля как мога да включа и фигурите в духа на нещата, които рисувам.

Видях в инстаграм, че по време на престоя ти си посетил много различни музеи и галерии и си особено впечатлен от картината „Луцифер“ на немския художник Франц фон Щук в Квадрат 500. Какви са твоите впечатления от изкуството тук?
Много съм впечатлен, особено от изкуството, което е вдъхновено от историята. Имам предвид – има български артисти, с чиято работа съм запознат и много харесвам, но сега се запознавам с много нови и нямам търпение да се „впусна“ в света на тяхното изкуство. Това е и едно от любимите ми неща относно това да пътувам по света и да комбинирам работата с удоволствието – откриването на нови артисти и различно изкуство. И вероятно, докато съм още тук, ще отида още няколко пъти до музея, за да се взирам в „Луцифер“ с часове.

Разкажи ми повече и за работата си с  Любен Домозетски, който е куратор на изложбата ти Bodies of Land?
Връзката се отприщи когато той откри моята работа, беше му интересна, мисля че по едно и също време направихме връзката и с Little Bird Place и той предложи да бъде куратор на изложбата, която трябваше да се състои миналия март. Споделяме голяма обща страст и съм признателен за вдъхновението му. Сигурен съм, че ще се върна отново в България за още проекти заедно.

Любене, какво е да работиш заедно с артист, на когото се възхищаваш и какво е да си от “другата страна”, в ролята на куратор?

Преди всичко, ще призная, че именно изкуството на Закари Логан ме провокира да се обърна към творческа дейност и да изляза от лоното на частно изкуствоведската работа или собствено научната илюстрация. Иначе казано, аз се ориентирах целенасочено и осмислено към създаване на изкуство след опознаване на произведенията на Логан.

Пристигането на Закари в България за мен е от особено значение. Разговорите, които имах възможност да осъществя с него, ми помогнаха да доразбера колко дълбоко и многопластово като съдържание и като послание е неговото изкуство. То е вълнуващо, разбира се, на пръв поглед заради специфичния стил, заради присъствието на реализъм, заради неочакваните художествени решения. То възбужда въображението, увлекателно е с многообразието от форми, тяхното пресъздаване и съчетаване. Но то е интригуващо и заради многото и различни смислови нива, които засягат теми като сексуалност и екология, препращат към определени моменти от историята на изкуството и ни предлагат нов, съвременен прочит. Да бъда куратор на изложбата на Закари Логан за мен е преди всичко огромна чест, но също и възможност да надникна отвъд неговите произведения. Що се отнася до приликата в работите ни – да, безспорно има такава, но това, което ми направи особено силно впечатление е, че и двамата, дори и да интерпретираме сходни теми и със сходни пластически решения, всеки един подхожда по свой начин, със свои изразни средства. Дадох си сметка, колко голямо значение за Закари има рисунката, тя при мен почти отсъства. За мен с особена важност е използването на темпера и дъска – художествено решение, което изцяло е повлияно от източноправославната иконописна традиция. Надявам се, че настоящата изложба на Закари ще бъде началото на поредица проекти, които Логан ще реализира в България.

Откриването на изложбата на „Bodies of Land“ с творби на Закари Логан е на 9-ти септември в 17:00 часа в Little Bird Place и ще бъде там до края на месец септември.

Повече за Закари Логан – https://zachariloganart.com/ 

 

Още от КУЛТУРА

 
НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ
 

Популярни

Събития

 
 
Нагоре