Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

Стъпките към моето разкриване

ОБЩЕСТВО

Стъпките към моето разкриване

HUGE.bg публикува есетата на 10-имата финалисти в приключилия наскоро конкурс за сътрудници на онлайн списанието. Разработките са на тема “Историята на моето разкриване” (My Coming-out Story). В тях авторите разказват как са се справили или все още са в процес на справяне с един от преломните моменти в живота на всеки човек с неконвенционална сексуална ориентация – вътрешното приемане на своята хомосексуалност и последващото “излизане от килера” пред приятели, близки и роднини. Някои от есетата са подписани с истинските имена на авторите, а други – с псевдоним по изискване на самите участници, тъй като историята на личното им разкриване все още не е приключила. Днес ви представяме текста на Lotus Flower (псевдоним). Тя е на 25 години и все още учи. За себе си казва, че се е посветила да прави неща, които я правят щастлива – пее, пише и се опитва да посещава ЛГБТИ събития, понеже й липсва общност. Има кратък опит като стажант във вестник за литература и култура, където списва рецензии на нови книги. Признава, че винаги е искала да пише, но извън рамките и ограниченията.

 

Ако кажа, че откакто знам, че харесвам момичета, животът ми е станал песен, ще излъжа. Разбира се, първоначално е прекрасно чувството да осъзнаеш нещо ново за себе си. Чувстваш се по-опознал се, научил някаква тайна, която дори ти самият не си знаел, че криеш. Но ето, харесваш момичето, с което си се запознала преди няколко месеца и с което толкова лесно общуваш. Всичко това е толкова приятно, толкова вълнуващо, толкова ново, толкова… правилно. И какво? Оттук накъде?

Стъпка #1: Признай го пред себе си

Осмисли го, премини през чувството, осъзнай го. Сънуваш я почти всяка вечер, представяш си, че спи до теб на тясното ти легло в Студентски град и нямаш друг избор освен да се доближиш съвсем леко към нея, за да не паднеш от леглото. Пишеш стихотворения за нея. Стоиш с нея по Skype до 6 часа сутринта, заради което изпускаш няколко лекции на следващия ден. Почна да гледаш всеки лесбийски филм, който е в мрежата, само и само да видиш какво е това, което те „тормози“ всеки ден. Изгледа вече всички филми и мина на книги. Прочете няколко… намираш дори в най-стрейт книгите неща, които да ви свързват. Признай си вече. Чудиш се защо сънуваш сънища с момичета толкова често. Купуваш си книги по психология, почваш да четеш Юнг и теорията за подсъзнателното, което избива в сънищата. Вярваш им. Убедена си. На път си… Минава още време и не след дълго просто приемаш факта. Ти харесваш момиче. И това е толкова красиво и толкова естествено. Чувстваш го като най-правилното нещо на света. А ти си просто щастлива, че го откри.

Стъпка #2: Приятелите

Прекрасните ти приятелки, с които общуваш всеки ден, и идея си нямат за твоя неконвенционален кръш. Те просто ревнуват от новата ти приятелка, с която общуваш повече отколкото с тях. Която те отнема от тях и от ходенето на дискотеки и воденето на луд хетеро живот като български студент в София. Е, време е да се запознаят с твоята истина. Споделянето с първата ти и най-истинска приятелка не беше толкова зле, тя така и така вече видя, че си доста окаяна в последно време, сега поне навърза нещата в главата си. Някак си се постара да бъде подкрепяща и отворена, но ти тайно знаеш, че тя все още се дразни на новата ти приятелка. Нека сме честни, ако това беше мъж, щяхте да си говорите на трета чаша вино досега и да кроите планове как да му се харесаш. Но в света на един потенциално гей човек, какъвто си ти, шансовете за това не са големи.

Преминаваме към приятелка номер две, която е толкова развълнувана и зарадвана, че й казваш нещо такова, че дори не ти се вярва. Чувстваш се супер щастлива и една идея по-облекчена. Приятелки номер три, четири и пет са също толкова подкрепящи, също толкова щастливи за теб. А ти, ти се чувстваш наистина добре, защото имаш подкрепата на едни от най-важните си хора – приятелите. Разбира се, впоследствие казваш на най-добрия си гей приятел и на свои колеги от университета, включително и на най-строго религиозната си приятелка и те всички са някак толериращи. И с тази стъпка се зареждаш със сили да направиш следващата и по-голяма такава – да кажеш на човека, който заслужава да знае най-много.

Стъпка #3: Момичето

Вече наистина толкова много се изтормози, изпи толкова много вино, толкова ненужно много момчета целува… и видя, че не си струва. Не можеш да спиш, не можеш да учиш, не можеш нищо да правиш качествено, защото чувствата ти вече напират, а сърцето ти ще се пръсне от притеснение. Хубаво е, че са приятелите ти, че да те посъветват да й напишеш писмо. Писмо, в което да й кажеш всичко. И оттам насетне просто да оставиш нещата да се случат. Една вечер след лекции просто сядаш на леглото си, късаш два листа от най-близкия до теб тефтер и изливаш всичко… по ужасно непохватен начин, но го правиш. Слагаш го в един плик и на следващия ден го пускаш в пощенската кутия в университета си и се надяваш на най-доброто. След пет дни, изненадващо бързо между другото, тя ти пише, че е получила писмото ти. И че я е зарадвало. Не можеше да ти каже нищо друго… НИЩО ДРУГО. След което това, което последва, бе пращане на смешни YouTube видеа и разчупване на ледовете и неловкостта в продължение на два часа.

След няколко месеца момичето на мечтите ти най-сетне се връща в България за ваканцията и си казваш: “Добре, сега вече няма да имам проблем да говоря с нея за това писмо. Вече съм й казала как се чувствам, ще я заведа на бар, ще пийна едно за отскок и ще инициирам разговор“. Да, бе, да… нищо не направи, нищо не инициира, напротив, беше дори още по-спечена.

В крайна сметка добре, че са ваканциите, че да се видите лице в лице и да се убедиш, че е имало защо да й пишеш. Вече беше ясно, че и тя те харесва, даваше ти толкова много знаци и то от доста по-рано, отколкото ти си си мислила.

И просто един щастлив ден, две години и половина откакто я познаваш, откакто я мечтаеш… тя става възможна. Това момиче те целува на леглото ти точно на рождения ти ден. Чувствата в твоето малко гей сърце биват най-сетне споделени. С това започва приказката, но и всичко, което може да се намери в една приказка…

Стъпка #4: Приятелите (отново)

Защо отново ли? Ами защото е време да им споделиш, че последната им необвързана и девствена приятелка, вече не е сама. Не, че това има толкова значение, но повярвайте ми, в хетеро света има. И сега вече беше разкриване номер две сред приятелите ти, а именно това разкриване от типа: „Аз не съм се объркала, наистина искам да съм с това момиче и мисля да правя секс с него.“ Разкриване и заявяване на твоята връзка едновременно. Реакциите? Иска ти се да са като първия път, но нещата не стават винаги, както очакваш. Най-близката ти тогава приятелка, като съвет дали да правиш секс с това момиче и в отговор на всичките ти притеснения, наложени от хетеронормативния свят, ти казва: „Ъм, нали знаеш, че няма да стане само с пръсти?“.

Единствената реакция, която можеш да дадеш, е просто да си замълчиш, повече да не говориш с никого за това и просто да действаш, както най-добре чувстваш. Което се и случи. И ти вече не беше „девствена“ или поне не ти се налагаше да мислиш за това, защото кой мисли за това, когато е щастлив в обятията на човека, с когото иска да бъде? Докато не дойде моментът да споделиш на приятелите си, че си спала с момиче. Е, тогава вече отговорите им надминават очакванията ти: „Значи сега вече си наполовина девствена, така ли?“; „Ами, супер!“, „Не се сърди, но смятам, че това е фаза и, ако се разделите, ти ще се върнеш към мъжете.“; „Ние всички просто не знаехме как да реагираме, дойде ни малко изненадващо.“ А уж имаше много отворени и подкрепящи приятелки. И като че ли това не е достатъчно, знаеш, че винаги идва редът на…

Стъпка #5: Семейството

Година и половина успя успешно да прикриеш връзката си, дори пътувахте заедно. Ти ходи при нея, тя идва при теб. Измисли си история за въображаемо момче, което играеше ролята на твой приятел и чийто снимки упорито не искаше да показваш. До един ден, в който майка ти не ти дойде на гости в София. Два дни всичко беше наред, ти успешно беше скрила всички доказателства за съществуването на гей човек под този покрив, камо ли че се е правил лесбийски секс там… ужас. Последния ден, денят, в който майка ти вече щеше да заминава, ти отиде само за пет минути да си измиеш зъбите и… ХОП. Разконспирирана си. И то от какво? От случайно забравена картичка от приятелката ти върху едни книги. Просто се беше сляла с интериора. Нелеп пропуск. Влизаш в стаята и виждаш майка си с картичката в ръка и въпроса: „Какво е това?“ А ти не можеш да направиш друго освен хладнокръвно да отговориш: „Ами, да, ние сме заедно.“ Майка ти, която отдавна беше надушила хомосексуалността на приятелката ти и постоянно те питаше дали случайно това момиче не ти пуска ръка и дали е лесбийка. Не си сигурна как майките надушват някои неща, те просто го умеят.

Разбира се, след това принудително разкриване последваха няколко часа на рев, викове, отчаяние, заплахи от рода на: „Ако не прекратиш тази връзка, ще се самоубия.“, както и „Какво ще кажат хората, ако разберат, че си такава.“ Защото там, откъдето идваш ти, а може би и из цяла България, е силно потребно мнението на хората и това да не се изложиш пред тях. Някак минават тези няколко часа, в които ти упорито увещаваш майка си, че си си същото дете, че я обичаш, че не си се променила, просто това е част от теб. Това да обичаш не е престъпление. Но тя е в шок и много много изтерзана и притеснена. Така я изпрати, даде й да чете една книга-наръчник за родители на ЛГБТИ деца, на която беше попаднала преди време и просто замазахте нещата. До всеки следващ път, в който не се видехте на живо и в който тя не те приклещваше със заплахи да прекратиш връзката си или се опитваше да разбере с кого си, да иска да знае за всяко твое движение и, без да осъзнава, да вгорчава живота ти. До пътя, в който не ти предложи да си изследваш хормоните или не ти записа час за психолог, на който ти отказа да отидеш. До момента, в който не ти каза, че е звъняла по врачки, които по телефона са й казали, че всичко ще се оправи и ще ти развалят магията в замяна на 200 лв. До настоящия момент, в който след година и половина майка ти все още изпитва тих панически страх от това да не свършиш с жена. До момента, в който ти си вече толкова изтормозена, изморена, разочарована и наранена от всички – от нея, от бившите си приятелки, от всеки нов човек, влизащ в живота ти и не искащ да те усети, да те разбере истински и види всъщност какво е да си гей човек и то в България. И че не е лесно просто да „се разкриеш и да не му мислиш повече“ и че шансовете родителите ти да „ти крещят и да се сърдят известно време, но после да им мине“ са щастливи стечения на съдбата, но не спохождат всеки. Да разбере защо лично на теб ти е толкова важен българският Прайд и защо е важно да го има. Да разбере защо е нужно да бъде изслушващ и внимателен и да не те приравнява с хетеро приятелите си или дори със себе си. А накрая просто да те прегърне и да те накара да се почувстваш по-малко сам и повече обичан…

P.S. Въпреки че реших да напиша историята в този формат, тя е лично моя, изцяло истинска, много съкровена, на места предизвиква смях у мен, на други все още болка. В заключение мога да кажа едно – стъпките никога не са само четири или пет, аз все още правя своите и не мисля, че някога изцяло ще приключа. Защото, независимо пред кого и къде съм разкрила себе си и колко ясно съм се заявила, най-важният човек, който трябва да ме разбере, приеме и обикне, съм самата аз. Искрено пожелавам на себе си и на всеки, който дори малко се припознава в моята история, това да ни се случи и да постигнем спокойствието и щастието, за което така силно се борим и мечтаем.

Автор: Lotus Flower

Чети нататък
Реклама

Още от ОБЩЕСТВО

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре