Следвайте ни

HUGE.BG

Според проучване: Приемането към ЛГБТИ хората в България се увеличава

НОВИНИ

Според проучване: Приемането към ЛГБТИ хората в България се увеличава

Над половината от българите са напълно съгласни, а още една четвърт са общо взето съгласни, че човешките права трябва да бъдат гарантирани на всеки, независимо от сексуалната ориентация и полова идентичност. Така общо подкрепящите това твърдение съставляват 79% от анкетираните. Това показват данните от национално представително проучване, реализирано в края на 2019 г. от агенция Ноема, сред 963 души. Основната му цел е да осигури надеждна информация за обществените нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България.

Половината от респондентите не са наясно дали Конституцията на страната реално признава равенството на ЛГБТИ хората, или не. Други 24% считат, че Конституцията гарантира равенство, докато 26% разбират, че равенството не е гарантирано, показват още данните. Един от примерите за липса на равни права е уредбата на брака, който в Конституцията е ограничен до съюз между мъж и жена. От това произтичат редица последствия за не-равно третиране на хомосексуалните хора в България.

Съществени дялове от българите не се чувстват добре информирани по основни въпроси, свързани с ЛГБТИ хората, като сексуалната ориентация и половата идентичност често се смесват. Значителна част не са наясно с разликата между сексуална ориентация и полова идентичност и като последствие смесват хомосексуалността със смяната на пола, трансджендър с не-бинарен, хомосексуален с не-бинарен. Най-слаба е информираността, свързана със специфични термини като „джендър“, „трансджендър“ и „интерсекс“.

Мнозинството от българите – близо 60%, тълкуват неправилно понятието „джендър“ като синоним на „гей“, а около една пета от тези 60% открито признават, че за тях това е обидна дума. Един от всеки пет е информиран за действителното съдържание на понятието.

Проблемът с тормоза над ЛГБТИ хората в България се оценява като сериозен в една или друга степен от мнозинството респонденти. Най-голям консенсус е налице по отношение на тормоза в училище (68%), на обществени места (65%), при търсене на работа (63%) и на работното място (61%). Три четвърти от респондентите подкрепят хомофобските и трансфобските мотиви при извършване на нападения над личността да търпят същите санкции от закона, както и останалите престъпления от омраза. Наказателният кодекс, в сила към днешна дата, не включва сексуалната ориентация и половата идентичност или изразяването на пола като признаци, на основата на които се извършват престъпления от омраза – реч на омразата и други престъпления.

Обнадеждаващи данни идват и по отношение на образованието. Повече от половината анкетирани (58%) гледат позитивно на включването на информация за ЛГБТИ хората в учебната програма, с преобладаващи оценки за подходящия период между 5-и и 7-и клас. Едва 21% са на мнение, че не трябва да се говори за това в училище. Нагласите към специфично здравно, полово и репродуктивно образование за ЛГБТИ младежи в училищата също са преобладаващо позитивни (45% са положително настроени, а 29% са против).

Интерес буди съпоставянето на данните с предишното национално представително проучване по темата, проведено през 2018 г. В него България рязко се отличаваше от останалите 9 страни с изключително големите дялове на хора, чувстващи се некомфортно да имат ЛГБТ съсед. Настоящото проучване си постави за цел да добие по-подробна информация за източниците на „дискомфорта“, изпитван при наличието на хомосексуален или транс/интерсекс съсед, като попита хората какво биха почувствали в тези случаи. Около половината от българите (54%) не изпитват към евентуални хомосексуални съседи никакви по-различни емоции, отколкото към друг съсед, което е подобряване на отношението от преди две години.

Заедно с националното допитване, агенция Ноема извършва през февруари и март тази година и онлайн допитване сред членовете на ЛГБТИ общността в страната, в което се включват 420 души. От него става ясно, че двама от трима ЛГБТИ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните 5 г. Всеки втори е страдал от депресия и тревожност, а всеки четвърти – от панически атаки и суицидни мисли или опити. Голяма част от преживелите проблеми с психическото здраве не са получили професионална психологическа помощ. Огромното мнозинство от респондентите виждат непосредствена връзка между ежедневните проблеми на ЛГБТИ хората и влошеното психическо и физическо здраве.

Голямата промяна, в сравнение с преди 8 години, идва в намаляването дяловете на ЛГБТИ хората, избягващи откритост поради риск от нападение или тормоз. В последните 8 години намаляват също така чувствително случаите на дискриминация при търсене на работа и на работното място, но се увеличават тези в училищата и университетите. Все повече хора се чувстват спокойни да изразяват интимност на обществени места. Увеличават се, обаче, дяловете на избягващи откритост в училище и в собствения дом. Респондентите най-често чувстват негативно отношение към себе си като към ЛГБТИ хора в собственото си семейство – от страна на родители и други роднини.

ЛГБТИ общността в България, с изключително високо равнище на консенсус, извежда като най-спешни приоритети гарантирането на правата за сключване на брак/ регистриране на партньорство и съвместно родителство на еднополови двойки, равенство по Конституция и приравняване на наказанията за хомофобски и трансфобски престъпления към тези за останалите престъпления от омраза. Най-категорична подкрепа получават признаването на партньорството между хомосексуални хора в целия Европейски Съюз и въвеждането на мерки в училище с цел уважение и защита от насилие към ЛГБТИ хората.

Националното представително проучване е реализирано по проекта „На ръба на приемането: борба с дискриминацията чрез стратегическо планиране и овластяване на ЛГБТИ общността в България”, съфинансиран по програма „Права, равенство, гражданство“ на Европейския съюз.

Още от НОВИНИ

Популярни

Събития

Нагоре