Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

Разсъждeния на Дявола за хомофобията в Пловдив

МНЕНИЯ

Разсъждeния на Дявола за хомофобията в Пловдив

Автор: The Dark Lord

Понякога не можем да осъзнаем определени истини докато те не ни връхлетят напълно и извадят извън равновесие. Понякога само екстремни обстоятелства могат да ни накарат да видим това, което толкова време не сме забелязвали. Няма как да познаеш вкуса на водата освен ако не пиеш от нея или освен ако не те навали като дъжд или освен ако не скочиш в реката. Понякога е нужно писмо от ада, за да ни покаже грешките в собствения ни код.

Ако погледнем случая с нападенията срещу LGBT общността от тийнейджъри в Пловдив, на пръв поглед може да видим много неща – хомофобия, нетолерантност, насилие. Но ако се загледаме по-отблизо ще видим нещо много страшно, което е коренът на всичко изброено по-горе – едно примитивно съзнание, което не е проблем на гей хората, не е и изцяло проблем и на хомофобите, това е проблем на обществото, това е грешката в нашия код, който се раздвоява в своята еволюция като върви технически напред и интелектуално назад.

Изначалният предвестник на хомофобията е мачизмът. Мачизмът определя мъжкия пол като доминиращ и всевластващ, според неговите принципи се цени физическата сила, липсата на емоционално изразяване, властването над женския пол. И точно в това се състои примитивността на мачисткото съзнание. Тенденция в интелектуалното развитие на цивилизацията е биологичният пол да не влияе върху социалния. Обратното ни връща в архаичната култура, при която доминирането на физическата сила на мъжа е решаващо за социалните и модели. Когато биологичният пол определя социалния, това е символ на ниска култура. Когато бащата с анцуг с 5 черти на който пише Aggidas, по чорапи в джапанки и с бира в ръка всяка вечер докато гледа футбол обяснява на малкото си момче, че за да имаш стойност в живота трябва да си „мъж“, че за да получи неговото одобрение, което е необходимо на всяко подрастващо дете, то трябва да игнорира емоционалните си реакции до края на живота си, да се държи като маймуна в последен стадий на еволюцията, да налага волята си, да използва пола като маркировка за човешката същност и в тази връзка да мрази всичко нежно, всичко, което го кара да чувства, да изпитва болка. Тогава момчето излиза навън и за да се почувства значимо насилва всеки, който вярва в нещо друго сякаш, за да заглуши гласовете на съмнението, за да няма повече противоречия в главата му, а противоречията напрягат, особено когато ти казват, че може би не вървиш в правилната посока. Накрая се получава така, че жертвите на миналото създават жертвите на бъдещето. Като неспиращ порочен кръг, в който е трудно да се определи оригиналния виновник. Бившите насилвани деца насилват други деца, деца, които се родиха да бъдат никой, а искаха да са отгледани да бъдат себе си.

Проблемът не е момчето, проблемът не е и бащата, проблемът е системата, която кара бащата да работи 24/7 като общ работник, когато му плаща 600 лв на месец, не му дава образование, не му дава култура, дава му само болка, която той не знае как да преодолее. Хомофобията е насаждана от администрацията на кабинета, от институциите, с други думи авторитета, а българинът в едно пост комунистическо общество, живял години наред под тоталитаризъм е силно подвластен на авторитета, то е в пластовете на подсъзнанието му, в инстинктите му, усвоено е като навик – следването на авторитета. Години наред мислех, че възрожденските текстове на Ботев и Вазов в учебниците са остарели, но сега разбирам, че още са актуални. Обществото трябва да се освободи, за да може не само да не прави това, което му кажат, но и да не мисли това, което му кажат.

Михаил Стоянов е убит в Борисовата градина. Преди 12 години. От неонацисти, които „пречистват парка от гейове“. Когато един такъв случай на нехуманно поведение се разглежда от прокуратурата се приема диспозиционния подход – тоест гледа се на престъплението като на изключение, ексцесия излязла извън моралната норма и извършена от покварени индивиди, изкушени от злото, развалени гнили ябълки. Съответно решението на проблема е просто – премахване а гнилите ябълки. При диспозиционния подход единственият виновник е индивидът, престъпното лице. За съжаление нямаме толкова свободна воля, колкото ни се иска. За реакцията ни, поведението ни отговарят толкова много фактори – нагласата на околните, обстановката, социалния и културния контекст, физиологичното състояние, психологическото състояние, подсъзнателното влияние на средата. Всичко това са факторите на ситуацията. Разбира се индивидът носи наказателна отговорност и трябва да бъде съден за действията си, но ако искаме да изкореним проблема напълно, а не само на повърхността, трябва да се вгледаме в ситуационните фактори, които създават предпоставка за такъв тип престъпления. Индивидът действа, ръководен от ситуационните фактори, които са създадени от системата. Нека разгледаме един пример за такъв фактор.

Когато хомофоб погледне хомосексуален, той не вижда човек, равен на него, той вижда животно, добитък. Този психологически механизъм се нарича дехуманизация – когато на базата на даден признак определена социална група или индивид е лишен от неговите човешки характеристики, неговата уникалност е отнета, той е принизен в съзнанието на дехуманизатора, обективизиран и сведен до предмет, за чиито чувства не е нужно да се притеснява и когото може да наранява без да изпитва угризения. Този механизъм води началото си от войната, когато войниците са подтиквани да убиват врага сякаш не е човек като тях, а неодушевена пречка по пътя. Според психологически изследвания специалният отряд на Хитлер SS (Schutzstaffel) се е състоял от хора, всекидневно извършващи нехуманни действия, но хора, които в личния си живот са били любящи бащи, синове, съпрузи. Близки приятели и съседи са ги описвали като разбрани мирни хора. Тук възниква парадоксът как са могли да вършат зверства щом не са маниаци или садисти с ментални нарушения. Отговорът пак е дехуманизацията. Заради представата, която Хитлер е създал за евреите като „нехора“, „по-нисши“, войниците не са чувствали посегателствата срещу тях като нещо лошо, в тяхната представа те са били предмет. Нацизмът е бил системата, която е създала ситуационните фактори, които са подтикнали обикновени психически здрави хора да убиват. Подобен е и случаят с изтеклата информация през 2004 за злоупотребите от страна на американски войници срещу иракски военнопленници в затвора Абу Граиб. CBS News публикува снимки, изобличаващи физическо, психическо и сексуално насилие грубо потъпкващо Женевските конвенции за човешките права на военнопленниците. При проведени психологически проучвания резултатът отново е същият както и при нацистките войници – хора, които имат семейства и се отнасят добре с близките си. При тях също са действали силите на дехуманизацията. Но отново трябва да се напомни, че дехуманизацията не произлиза от насилника, а от културата, която насилникът потребява, тя е проблем на медиите, които заливат ефира със сексистко съдържание – силно изявена патриархалност в турските сериали, обективизиране на женския пол в чалга културата, мачизмът, който извира от реалити форматите. Съдържанието, което се върти в родния ефир, е медиен боклук не заради липсата на интелектуални теми, а заради обидното отношение към жените, хомосексуалните, транссексуалните, хората от различен етнос и с различен цвят на кожата – проявление на примитивното съзнание. Онеправданите различни, които се борят за равни права винаги са оприличавани на създания на злото – вещици, зверове, дяволи. Защото непознатото, неизвестното винаги е най-страшно. Това е основен мотив и във филмите на ужасите. Дехуманизацията е и проблем на институциите, които непрестанно неглижират случаи от подобен характер, на законодателните органи, защото в НК няма упомената клауза за престъпления, извършени въз основа на сексуалната ориентация. Те са считани за хулиганства, а всъщност са дискриминация от тежък характер. Постепенно започва да витае един дух на закостенели патриархални ценности и наслагвани стереотипи в колективното съзнание на нацията, които дърпат обществото назад и блокират модерността.

Затова вместо да се чудим върху кого да хвърлим вината и да се оставяме да бъдем манипулирани от властта, която настройва социалните групи в обществото една срещу друга, за да може свободно да сключва неморални сделки задкулисно и по тази начин да се облага за сметка на всички ни, може би е по-добре да погледнем ситуацията в общ план и да си помислим каква е нашата роля във всичко това и дали тя е съзнателна. Лесно е да съдиш, трудно е да разбереш.

 

Чети нататък
Реклама

Още от МНЕНИЯ

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре