Следвайте ни

HUGE.BG

“На всеки един хомофоб му трябва по едно ЛГБТИ дете” – интервю с жертва на хомофобско нападение

МНЕНИЯ

“На всеки един хомофоб му трябва по едно ЛГБТИ дете” – интервю с жертва на хомофобско нападение

Миналата седмица ви разказахме за поредната хомофобска атака в София, случила се преди броени дни. Две момчета пострадаха сериозно на излизане от сладкарница ,,Неделя’’ по улица ,,Костенски водопад’’. Това е била първата среща на живо на момчетата. Двама от нападателите са седяли близо до тях на съседната маса в заведението непосредствено преди атаката и са ги наблюдавали. Свързах се с една от жертвите, която ми разказа за изживяването.

Здравей, Я.! На първо време искам много да ти благодаря от името на читателите на HUGE, че заставаш пред нас с историята си. За това се изисква огромна смелост. Всеки преразказ е и вид преживяване на травмата отново. Ето защо искам първо да те попитам как се чувстваш след нападението?

Тормозят ме още от осемгодишен, когато казах на една приятелка, че харесвам момче от детската градина и оттогава станах черната овца на квартала. Нямах повече с кого да играя. Тя ме защитаваше, а като се преместихме в София ми измислиха прякор ,,гейшата’’. Години наред съм мълчал, защото не мога да започна да се боря с хора, които са по-силни от мен. Не съм агресивен. Тормозът го има при мен цял живот. Особено последните шест години. Сега чакам терапевтката ми да се върне от отпуска за да ѝ разкажа. На следващия ден си поревах малко. Беше ми мъчно за другото момче, той е по-слаб и по-малък от мен. Самообвинявам се, че можех да избегна този удар, че можех да си замълча.

Какво би казал на хората, които пускат старите опорки за ,,джендъри’’?

Ако утре детето им или роднина се окаже част от тази общност, тогава ще разберат дали има нужда правата на ЛГБТИ хората да бъдат защитени, защо има нужда от прайдове и защо трябва да се говори активно за това. Ние съществуваме и ако някой смята, че е избор или болест, няма да е зле да отвори книга или статия. На всеки един хомофоб му трябва по едно ЛГБТИ дете, което да е част от общността.

Как реагираха родителите ти?

Много ме обичат и двамата и са изключителни загрижени. Звънят ми всеки ден по два пъти, за да ме чуят как съм. Майка ми много съжаляваше, че не е до мен, тъй като е в отпуска. Баща ми ме попита с какви думи са ни обиждали и това ме подразни.

В какъв смисъл?

Попита какво са ни подвиквали и аз му отвърнах, че много добре знае какво.

Какво е усещането да те набият след първа среща? И ще има ли втора?

Ние вече трети пореден ден се виждаме. Ходим си на срещи в РПУ-тата (смее се).

Как си обясняваш това че има толкова много насилие срещу ЛГБТИ хора напоследък?

На запад хората са равнопоставени и за темата се говори свободно. Има хора, които взимат пример от там и започваме малко повече да набираме смелост да се показваме. Това не се харесва на хората, които са против нас. Те не са се образовали по темата. Има много голямо невежество. Хората си мислят, че това е вид избор с цел провокация, има и много националисти, които искат да потушат огъня още преди да е станал пожар. Струва ми се, че сега се говори повече по темата и тя придобива все повече гласност. Приключи времето, в което тя може да бъде набутана под чаршафа. Започва да изплува на повърхността. Ето, например, и в Унгария стана скандал с Орбан.

Предполагам знаеш, че в наказателния кодекс не фигурират квалифицирани състави за престъпления по хомофобски и трансфобски подбуди?

Точно това ни накара отчасти да си спестим мотива за престъплението, защото, дали ще го кажа или не, няма да има особено голям резултат като наказуемост. А и ще се оголя пред непознати хора. Много голяма част от хората около мен знаят. Ако знаех, че има такъв закон, и че ме пази, щях да си го кажа.

Мислиш ли, че има шанс нещата за ЛГБТИ хората в България да се променят?

Няма как да стане отвътре, защото ние сме малцинство. Не очаквам и голяма подкрепа от т.нар. приятели и близки – това е наша борба и ние трябва да сме отдадени. Единственото решение е ако Европейския съюз окаже някакъв натиск.

Само че имаш немалко политически сили в България, които биха се противопоставли на това.

Така е. Например, Воля, Възраждане и дори и ИТН не подкрепят нещо подобно. Надеждата ми е, че тъй като в ЕС ЛГБТИ хората имат равни права, другите държави могат да окажат голям натиск. Единствената ми надежда е западът.

Каза, че надеждата ти е в запада. Това значи ли, че ще емигрираш или ще останеш да се бориш?

Аз съм човек, който не подкрепя емиграцията, а и не всеки има възможност да емигрира. Остават тук родителите ни и хората, които нямат възможност да го направят. Вярвам, че хората които емигрират могат също да допринесат с нещо, но аз ще остана.

Ако някога видиш пак своите нападатели, какво би им казал?

Че се надявам някой ден в живота им да се появи човек като мен или дори в семейството им, за да може да ги научи на нещо.

Имаш ли картини, които ти останаха?

Картината е: точно преди крушето да ми се забие в устата. Когато вчера трябваше да ходя по същата улица, точно минавах покрай мястото и започнах да хлипам и да плача неудържимо.

Към кого се обърна за помощ след нападението?

Първо към родителите ми. След това звъннах на 112, после си писах с Деница Любенова от Действие и с Радослав Стоянов от БХК. След като говорих със 112, говорих с мои приятели и наистина се замислих кой би реагирал най-емпатично и първо говорих с Б., тъй като и той е гей и знае за тормоза. Знаех, че ще ме разбере. Определено исках хората да знаят, за да няма всеки път въпроси от типа на ,,Защо има гей парад и с какво се натрапват?’’. Мога да си представя колко по-зле щеше да е, ако бяхме в парка и се бяхме хванали за ръце през нощта. Сигурно нямаше да съм жив

За финал един шеговит въпрос: Каква торта ядат хомофобите в сладкарница ,,Неделя’’?

Еклерова малина!

Още от МНЕНИЯ

 
НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ
 

Популярни

Събития

 
 
Нагоре