Следвайте ни

HUGE.BG

ЛГБТИ и предстоящите избори в България

МНЕНИЯ

ЛГБТИ и предстоящите избори в България

След около два месеца предстоят избори за Народно Събрание и, разбира се, за всеки стои въпросът дали и как да гласува. Към момента ЛГБТИ общността в България не е показала консолидирана политическа активност, която да принуди определени партии да се борят са нейния вот и да поемат ангажименти за защита на правата на хората, част от общността. В същото време, ясно е, че за защита на едни от най-съществените права на хората от ЛГБГИ общността (например уреждане на правно-признато съжителство или регламентиране на престъпленията от омраза) са необходими законодателни промени, които могат да се случат именно в Народното Събрание.

От друга страна, борбата за хомофобския вот (замаскинара като борба за вота на привържениците на традиционните ценности) е откровена, явна и минаваща редица граници.

Как следва да се подходи в настоящата ситуация и кое би било най-добре за интересите на общността?

На първо място, ясно е кои партии не само не биха подкрепили про-ЛГБТИ законодателство, но напротив, биха работели за анти-ЛГБТИ правна уредба. Това са всички партии от спектъра на „патриотите“ (което е видимо и от това, че помежду си се опитват да се дискредитират с обвинения в хомосексуалност), както и БСП. Българските социалисти са особен случай, доколкото те откровено са в противоречие с официалната политика на PES. БСП неколкократно са се противопоставяли на опитите на европейските социалисти за уеднаквяване на политиката на левицата в про-ЛГБТИ насока. Това води до извода, че и занапред няма изгледи БСП да бъде повлияна от евентуален натиск от европейско ниво. Такъв натистк от своя страна е един от най-вероятните възможни начини за въвеждане на благоприятни за общността законови промени.

При това положение и като се имат предвид прогнозите към момента, е важно да се гласува. Гласът за която и да е партия, различна от „патриотите“ ще доведе до вдигане на 4 процентовата бариера за влизане в Парламента. Към момента прогнозите са, че „патриотичните“ формации са доста под тази бариера, но трябва да се има предвид, че те тепърва започват борбата за консолидиране на анти-ЛГБТИ вота. Затова е важно да не им се позволи да преминат бариерата. Засега прогнозите относно възможността Демократична България, които единствено дават някакви про-ЛГБТИ индикации да минат бариерата са добри т.е. нейното вдигане не би следвало да им навреди.

Следващият въпрос е гласът за кого би бил най-подходящ с оглед защитата на правата на хората от ЛГБТИ общността. БСП, както стана ясно, не са добър избор в тази посока. Формацията на Мая Манолова, имайки предвид мястото си в политическия спектър, е твърде вероятно да се коалира с БСП. Работата на самата Манолова като омбудсман не дава индикации, че би изискала от БСП да се отклони от позицията си. Както Изправи се.бг, така и всяка формация с шансове за влизане в Парламента, която би се коалирала с БСП не е добър избор.

От друга страна, ГЕРБ показва в политиката си склонност да се съобразява с европейски „натиск“ по определени въпроси, стига да няма коалиционен партньор, от когото да зависи стабилността на правителството и който да му „извива ръцете“. Истерията около Истанбулската конвенция показа това – конвенцията беше подписана от правителството и впоследствие под натиск именно на коалиционния партньор ГЕРБ се оттегли. Това, освен че още веднъж показва колко е важно националистически формации да не влизат в парламента, води до извода, че ако няма начин в управлението да не попадне една от двете големи партии, то подкрепата на някоя формация, която би се коалирала с ГЕРБ е по-добрият избор в сравнение с подкрепата на формация, която би се коалирала с БСП.

Формацията на Слави Трифонов, макар за момента да няма конкретни заявки във връзка с ЛГБТИ-правата, показва популистки и мачистки индикации и следователно също не изглежда добър избор.

Имайки предвид шансовете за влизане в парламента и че след неговото сформиране ще е важно каква е тежестта на отделните формации, подкрепата на ДБ изглежда приемлив вариант. В допълнение, единствено от определени партии в коалицията ДБ са изразявани ясни сигнали в подкрепа на ЛГБТИ общността. Изразявани са и негативни сигнали, като например изказвания от страна на евро-депутата Радан Кънев по отношение на еднополовите бракове, както и при гласуванията му относно Истанбулската конвенция.  Всъщност, именно подобни ситуации са момента, в който общността би следвало ясно да изрази консолидирана критика, в това число към формации, които би се предположило, че подкрепя. А защо не и да се демонстрира оттегляне на подкрепата, особено ако именно тази подкрепа е разликата, която прави политическата формация фактор в управлението на държавата, а не опозиция без реална тежест.

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от МНЕНИЯ

Популярни

Събития

Нагоре