Следвайте ни

HUGE.BG

Куиър хората и идеологиите – политически анализ

МНЕНИЯ

Куиър хората и идеологиите – политически анализ

В отсъствието на партия, която да брани нашите интереси, ние сме изправени пред фалшиви избори

В първата част на тази статия разгледах политическите програми на водещите партии и коалиции. Нито една от тях не се застъпва за ЛГБТИ хората под никаква форма. Анализът на платформите показа, че политиките, които те предлагат в основните сфери, които засягат ЛГБТИ хората, следват една и съща ценностна система, която води до управленски решения в ущърб на нашите права и съществуване. В следващите редове ще съпоставим политическите позиции на големите партии и коалиции с проблемите, с които се сблъсква ЛГБТИ общността. Анализът демонстрира, че борбата за куиър освобождение върви ръка за ръка с това, което правим най-добре – съпротива срещу установените норми и представи за нормалност.

Консервативно срещу прогресивно

ЛГБТИ общността е шарена, шарени са и нашите политически виждания. Поради това не смятам, че можем да се обусловим като сериозен политически (в широкия смисъл на думата) играч преди да анализираме ролята на идеологиите върху животите и телата ни. Нашата борба е политическа, не надполитическа. Трябва добре да познаваме идеологиите, които определят нашите избори и дневния ред на обществото, за да можем да оценяваме правилно тяхното позитивно или негативно влияние върху борбата за куиър освобождение.

Добра отправна точка за съпоставяне на партийните идеологии и нашата ценностна система е политическият компас. Благодарение на труда на Ивайло Динев и Станислав Додов, всеки има шанса да сравнява своята политическа ориентация с идеологията, защитавана от големите формации на изборите. Политическият компас работи с две оси: авторитарно-либертарна и ляво-дясна. Това позволява по-нюансиран поглед върху позициите ни от по-традиционни едноизмерни деления. Какво означава това за въпросите, които засягат ЛГБТИ общността?

Фиг. 1, Политически компас на българските партии. Източник: Барикада (www.baricada.org).

В цитираното проучване (Фиг.1) авторитарно-либертарната ос демонстрира, най-общо, разликите между консервативното и прогресивното. Така партиите, които защитават консервативни ценности (традиционно хетеросексуално семейство, християнски ценности, национализъм), заемат пространството в горните квадранти. Не е изненада, че най-крайни консервативни позиции са заети от ВМРО, Възраждане и Воля-НФСБ – партии, които следват консервативни и/или неофашистки позиции. Те са последвани от БСП, която се позиционира като консервативна партия под лидерството на Корнелия Нинова. Пространството около центъра на оста се заема от изповядващите либерални позиции по социалните въпроси – сиреч настояващите за гарантиране на правата на човека без радикални промени на обществения ред. Както виждаме, Има такъв народ и ГЕРБ изповядват умерени консервативни позиции, а Изправи се! Мутри вън, ДПС и Демократична България – умерено либерални. Няма прогресивни партии, настояващи за истинска социална промяна в противовес на консервативната политика.

Разнообразните виждания на ЛГБТИ общността също могат да се илюстрират по тази ос. Хората, които настояват за премахването на институцията на брака и бинарността на пола биха се позиционирали надолу по скалата, близо до прогресивния ѝ край. Подобни въпроси касаят огромна част от ЛГБТИ хората и по тази причина много от нас се идентифицират с прогресивни ценности. Но не бива да забравяме, че не всички ЛГБТИ хора са прогресивни. Така например ЛГБТИ хора, противопоставящи се на публичното изразяване на сексуалността с аргументите, че „всеки може да прави каквото си иска, стига да е вкъщи“, ще се приближат до консервативния край. Т. нар. трансмедикалисти, които отричат небинарността, също принадлежат към консервативната половина на компаса.

Нашите политически позиции разбира се са продукт на средата, в която се намираме. За някои ЛГБТИ хора изповядването на консервативни ценности може да е продиктувано от чувството им за принадлежност към местната общност, за други – от страх. Трети не се припознават с ЛГБТИ общността (доколкото не признават например транс и небинарните хора) – в САЩ например т. нар. ЛГБ движение набира сила.

С тези условности можем да заключим, че е в интерес на ЛГБТИ общността  (доколкото я предпоставяме като общност, която отчита интересите на всички сексуални и джендър идентичности) да защитава прогресивни ценности. Разбира се, това е видно за мнозина и не е случайно, че много открити ЛГБТИ хора се идентифицират с Демократична България, заемаща най-прогресивна (макар и доста умерена) позиция. [За съжаление не са ми известни публични данни, които да показват политическата принадлежност на ЛГБТИ хората. За подкрепата на общността за Демократична България и Изправи се! Мутри вън! съдя косвено от два източника. Според проучване от „Алфа Рисърч“, мнозинството от гласоподавателите на четири партии биха ги подкрепили, ако имат положително отношение към правата на ЛГБТИ хората в България – Демократична България – обединение (75%), Изправи се! Мутри вън! (58.6%), Има такъв народ (53.2%) и ГЕРБ (53.2%). Вторият ми източник е единствената ми позната анкета по въпроса от 4 март тази година в най-голямата ЛГБТИ група в България. Там водещи са Демократична България – обединение (43%), Има такъв народ (4.4%) и Изправи се! Мутри вън! (2.4%). 20.4% са отговорили с „Няма да гласувам“ или „Не подкрепям никого“.]

Фалшиви алтернативи

Позиционирането на интересите на общността по втората ос позволява да изведем още няколко заключения, които да ни помогнат да се ориентираме в изборния процес. Хоризонталата определя различията между левите и десните икономически позиции на партиите. Левите политики настояват за интервенции, които да водят до социално равенство, а десните – за представянето на социалното неравенство като естествено. Тук използването на оста авторитарно-либертарно е много полезна за разграничаване на икономическите политики между различните идеологии. Така например държавният социализъм от съветски тип (например правителството на НРБ) се застъпва за постигане на социално равенство (ляво) чрез намеса на йерархичната държава отгоре на долу (авторитарно). Левият комунизъм и анархизмът се застъпват за социално равенство (ляво) на базата на хоризонтално управление (либертарно). Фашизмът се застъпва за запазване на социалното неравенство (дясно) чрез принудата на държавата (авторитарно). Анархокапитализмът се застъпва за запазване на социалното неравенство (дясно) като премахне държавата и остави „невидимата ръка на пазара“ да управлява (либертарно).

Ако погледнем към компаса, ще видим, че всички партии с изключение на АБВ и БСП изповядват десни политики. Както видяхме в първата част на този труд, десните икономически политики водят до социални трансформации, които предизвикват намесата на държавата в личния живот на хората (забрана на аборти, насаждане на омраза към мигранти и малцинства, засилване на патриархалните полови роли и атака върху ЛГБТИ хората), за да се осигури възпроизвеждането на желаното население. Не е случайно, че в национален и в международен план големите десни партии са консервативни. Това се дължи на две причини. Първата е, че в основата на дясната идеология стои разбирането, че определен социален ред е естествен, т.е. подчинен на определени закономерности по подобие на природните закони. Например когато богатите трупат богатства, а бедните остават бедни, това се дължи на „естествени“ причини (манталитет, култура, раса, религия), а не на структурни такива (капитализъм). Както е видно, идеята за „естествен“ ред се доближава до консервативната идея за „естествената“ общност (семейство, нация), „естествените“ роли на мъжете и жените и пр. Така става много лесно социални проблеми да се обясняват с икономически категории и обратното.

Втората причина произлиза от първата. Настояването, че съществува „естествен“ пазар, който работи на базата на природни закономерности, е невярно. В реалната икономика пазарът е силно регулиран от държавата (например не можеш да застреляш конкурентите си). Дерегулацията, представяна като „свобода“ всъщност освобождава икономическите участници от регулация, която предпазва слабите страни на пазара (малки производители, потребители, природа). Междувременно, огромната част от потребителите са работници. Тъй като те не получават пълната стойност на произведеното (тъй като тя формира печалбата на работодателя), абсолютната стойност на богатството на потребителите не може да изкупи абсолютната стойност на произведеното. Това води до периодични кризи на свръхпроизводството (като кризата през 2008 г.).

Десните партии, настоявали за въвеждането на политиките, довели до кризата, имат два избора: или да заемат по-консервативни и авторитарни позиции, за да дисциплинират населението, недоволно от кризата, или да предприемат интервенционистки политики, с които да защитят фалиращия бизнес. Ако изберат второто, неравенството се увеличава още повече, тъй като дългът, натрупан в кризата, се прехвърля от частния бизнес върху държавата (тоест върху всички). Това води до още по-голямо социално неравенство и недоволство, което налага заемането на консервативни позиции, които да поставят под контрол обществените отношения и социалното възпроизводство.

Десните политики имат и вторичен аспект, който генерира промяна отдолу на горе. Политиката на икономии и дерегулация оставя населението без жизненоважни защитни механизми. С отдръпването на държавата, хората се обръщат към своите традиционни общности в лицето на семейството, църквата и нацията, за да търсят подкрепа.

Антиправителствени протести, юли 2020 година. Личен архив.

От това следва, че десните политики водят до засилване на консерватизма. Дори когато гласът ни отива за либерална партия, в дългосрочен план ние подпомагаме консервативната идеология. Следователно, ЛГБТИ общността следва да се застъпва за леви (или поне левеещи) политики, които да полагат икономическите условия за напредъка на борбата за куиър освобождение. Но от първата част на изложението научихме, че е важно да измерваме политиките нюансирано. Затова бърз поглед върху компаса ни позволява да се убедим, че гласът за лявата, но консервативна партия БСП е също толкова неприемлив, колкото представлява гласът за либералната, но дясна Демократична България.

Нещо повече, така поставен, въпросът за куиър освобождението ни позволява в известен смисъл да преодолеем двуизмерното деление на компаса (което поначало е въведено, за да ни улеснява) и да заключим, че борбата срещу потисничеството на куиър хората принадлежи към лявата прогресивна идеология и заема долния ляв ъгъл на компаса. Тъй като в момента няма партия, намираща се в този квадрант, нашият избор се състои в избиране на „по-малкото зло“ или във въздържане от гласуване.

Няма ЛГБТИ идеология

Преди да премина към въпроса защо нито една партия не представлява интереса на хората, заемащи прогресивно лявото пространство, е необходимо да направя едно уточнение. ЛГБТИ идеология няма. Определянето като гей, лесбийка, бисексуален, транс, небинарен или интерсекс облича в термин съществуването и опитността на телата ни. Всички въпроси, отнасящи се до ролята ни в обществото обаче са въпрос на идеология. Дори правото ни на съществуване е въпрос, по който различните идеологии имат различни позиции. Борбата за куиър освобождение е прогресивна и лява. Но има ЛГБТИ хора, които се борят за други цели и тези цели се включват в различните идеологии като политически искания или ценности.

Например борбата за брачно равенство има консервативни измерения, защото запазва ролята на семейството от двама родители като легитимен вид връзка и основна единица в обществото, но има и прогресивни измерения, защото включва еднополовите двойки. Ако разглеждаме въпроса като въпрос за ЛГБТИ права, то брачното равенство е победа за движението, защото отстъпва повече права за (част от) общността. Ако го разглеждаме в по-широк контекст (на премахване на патриархалната структура, която предопределя потисничеството на всички куиър хора), тогава то е победа само доколкото популяризира един вид куиър перформативност (хомосексуална двойка), но директно изключва полиаморните отношения. По този начин броят на хората, които не могат да встъпят в брак, става още по-малък, а битката за признаването на права – още по-трудна. Освен това, еволюирането на брака в посока включване на хомосексуални двойки осигурява допълнителното му дълголетие и преодоляването на брака като институция става все по-трудно.

Деполитизиране на политическото

Свикнали сме да говорим за ЛГБТИ правата като аполитически, несвързани с определена идеология. Това твърдение само по себе си е също идеологическо – то отразява либералната позиция, че правата са присъщи на всеки човек по рождение. Важно е да говорим за идеологиите, защото те ни помагат да разбираме ситуацията, в която се намираме – най-вече защото всички ние имаме идеология, а общественият ред е изграден върху определени идеологически постаменти. Още в първата част споменах за неолиберализма – идеологията, която определя икономическите приоритети на българските партии.

Както политическият компас илюстрира, различията между българските партии не са големи на фона на голямото идеологическо поле. Това се дължи на определен консенсус, който се споделя от всички политически играчи. Както е видно винаги, когато има протести, не всички хора са съгласни с този консенсус, но партиите могат да си позволят да поддържат настоящия курс, защото няма алтернативи. Както компасът показва, в момента повечето партии се движат около либералния център, а крайнодесните партии са единствената отчетлива алтернатива – споделяща подобни (но по-екстремни) версии на същия икономически дневен ред.

Отношението към политическото се определя от идеологията на неолиберализма, според която всеки е господар на съдбата си, а обществото е пазар, на който индивидите „търгуват“ за своите осъзнати интереси и потребности. В действителност, нашите действия са ограничени до хоризонта на възможното, който виждаме. Когато медиите, образованието, изкуството и политиците ни казват, че няма алтернатива, нашето политическо въображение се ограничава до настоящите фалшиви алтернативи.

Приели веруюто на неолиберализма, партиите започват да се делят по по-повърхностни теми, чието разрешаване няма да промени нито материалните условия на живота, нито възможностите им за подобрение. Двете основни такива теми са антикорупцията и антикомунизма. Огромното значение на тези теми е свързано с наслагването на определени исторически пластове. В крайна сметка, именно тези теми разграничават, например, ДПС от Демократична България (въпреки че споделят едно и също място на политическия компас). Относително еднаквото отношение на двете партии към ЛГБТИ правата всъщност демонстрира, че техните различия не се отразяват пряко на нашата борба.

Това ни показва две неща. На първо място става ясно, че гласът на много ЛГБТИ хора не се определя от ясното осъзнаване на интересите, свързани с тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, а от определен културен контекст, т.е. по същия начин, по който определят позициите си консервативните ЛГБТИ хора. На второ място, важно е да се противопоставяме на мейнстрийм наратива, който поставя знак за равенство между определен политически дискурс (на антикорупция и антикомунизъм) и борбата за ЛГБТИ права.

Борбата срещу корупцията няма да доведе до края или дори до намаляването на потисничеството, обусловено от обществените отношения. Също както корупцията, потисничеството на куиър хората е определено от структурата на обществото. Веднъж задали си въпроса за идеологиите, формиращи обществените отношения, ние можем решително да им се противопоставим и да изградим истинска алтернатива, която да доведе до нашето освобождение.

Заглавна снимка – Шествие “Без нацисти по улиците” през 2021 година. Източник: Барикада.

Текстът изразява позицията на автора и не обвързва по никакъв начин HUGE.

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от МНЕНИЯ

Популярни

Събития

Нагоре