Следвайте ни

HUGE.BG

Коментар за позорното становище на Дружеството на психолозите в България по трансджендър въпроса

МНЕНИЯ

Коментар за позорното становище на Дружеството на психолозите в България по трансджендър въпроса

Конституционният съд съвсем скоро ще разгледа дело, от което в голяма степен зависи дали трансджендър хората в България ще продължат да могат да променят отбелязания в документите им за самоличност пол така, че да съответства на психичния им пол (половата им идентичност) – както се е правило няколко десетилетия досега. Това не е просто някакво самоопределение, а същностна част от идентичността на един човек, която прави личността му кохерентна и годна за адаптация в обществото. От нея зависи човек да функционира пълноценно, да живее без стрес, а оттам – и във психическо и физическо здраве.

По това дело Дружество на психолозите в Република България е подало едно позорно становище, подписано от председателя му, проф. Сава Джонев. Това становище не съдържа в себе си грам наука, напук на професорската титла на автора си. То не съответства на нищо, което международната психологическа общност поддържа като научни позиции по въпроса. А като цяло и чисто литературно то не казва нищо по съществото на поставения пред Конституционния съд въпрос.

Трябвало, пише Джонев, да се изследвали децата, които израствали в семейства на еднополови родители. Защо казва това по дело, отнасящо се до възможността за промяна на гражданския пол, аз само мога да гадая. Може би Джонев не прави разлика между хомосексуалност и трансджендъризъм? По-нататък той прокарва намек, че отсъствието на родителски ролеви модел и от двата пола има значение за правилното развитие на детето. Това е ясен белег, че Джонев нищо не знае по темата и с пръст не е пипнал да проучи научната литература в дисциплината, в която има професура. Защото тази литература е обилна и е натрупана през последните 50 години. Но, както казах, това все пак е един периферен, неотносим по това дело въпрос.

Няма никакво съмнение, че психичното и физическо здраве на трансджендърните хора е обусловено от зачитането на психичния им пол като социален такъв, т.е. да признаваме, че това са наистина хора от пола, с който те се идентифицират. Защото именно психиката и външният вид и поведение на човека са начините, по които ние взаимодействаме помежду си в едно общество, а не чрез гениталиите. Когато виждаме човек на улицата, ние (обичайно) не виждаме гениталиите, а неговото поведение, външен вид и в крайна сметка начина, по който това лице говори за себе си. Кое би могло да има по-голямо социално и правно значение от това!?

За някой, който си е сложил “професор” пред името и е публикувал труд със заглавие “Социална психология”, това би трябвало да е ясно. Е, явно не е. България е държавата на синодалните старци. За жалост големи парчета от българското висше образование, в това число и психологията, са останали консервирани в буркани с формалдехид някъде в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия вече век. Тази миазма се възпроизвежда от професори, които за съжаление преподават и предават неадекватното на съвремието си знание. То е само повод за плач.

В исторически план психиатрията и психологията са първите, разчупили оковите на хетеронормативността и поставили под въпрос одругостяването и стигмата над гей и транс хората. Българската психиатрия няма почти никакъв принос в това отношение, освен може би експертното мнение на д-р Тодор Бостанджиев, дадено по делото за лов на вещици срещу гей мъже в началото на 60-те, което обаче също е помрачено от патологизиращата позиция на автора си.

Споделям ви становището на проф. Джонев, за сведение: https://wetransfer.com/downloads/aa2c07f6eac9e737b2602dc41837bcab20210607180421/93cdcf?fbclid=IwAR3WB6FDa0u8oiC5BL58HW9_Liso306kJCBWcJjPIwBkX2eY53g4_q60mq0

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от МНЕНИЯ

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре