Следвайте ни

HUGE.BG

Ивелина Паничарова: “Вярвах, че времето с розовите триъгълници е отминало”

МНЕНИЯ

Ивелина Паничарова: “Вярвах, че времето с розовите триъгълници е отминало”

Репортерката на Marica.bg Елица Кандева публикува манипулативна статия във връзка с “Мравин”. В нея тя се опитва да манипулира аудиторията, измествайки фокуса на книгата върху анонимността на авторката и това, че ревюто на Ивелина Паничарова не е било подписано като основател на “ЛГБТ Пловдив”, организация, която не съществува от 8 години. В отговор Ивелина написа:

С изумление разбирам, че съм с “редактирана” самоличност, защото се представям като преподавател. Професия, която упражнявам от близо 10 години. Било нужно да напиша и че съм основател на “ЛГБТИ в Пловдив”, каквото и да значи.

ЛГБТИ хората не се основават, а са реалност, която съществува откакто свят светува. Освен, че не се основават, не е нужно и да се афишират като такива, ако не желаят. Подобно на хората с различен етнос или произход. Не светим в тъмното, иначе може би бихте се изненадали колко светло е нощем, но уви, всеки ЛГБТИ човек сам решава как, кога и дали изобщо да говори за тази си характеристика, която далеч не е единствената, която го определя.

Иначе съм основател на НПО “ЛГБТ Пловдив”. Поласкана съм, че още има хора, които го помнят и Елица Кандева си е направила труда да потърси информация за сдружението.

Организацията не съществува от 8 години, но явно е важно подписвайки статия да добавя цялата си трудова дейност. Още съм преводач, логопед, автор на учебник, а също съм се занимавала и с журналистика. Онова, което научих в работата си като журналист беше, че журналистиката е нужно да бъде обективна и няма място за субективни вметки, камо ли открити лични нападки, каквито четем в статията на Елица Кандева.

В нейния материал недвусмислено се опитва да делегитимира позицията ми. Вината ми е, че не съм написала, че съм основател на “ЛГБТ Пловдив”. Наистина ли проблемът е, че не споменавам една от трудовите ми дейности, която не е актуална от 8 години? И защо точно тази? Аз съм била и журналист междувременно? С какво да съм основател на “ЛГБТ Пловдив” е по-съществено от това да съм журналист, ако и двете не са актуални към момента? А може би е искала да напиша, че съм лесбийка, защото това има някакво значение за нея или за мнението ми.

Да бъдем откровени без полуистини, както сама призовава. Какво точно има нужда да прочете още за мен, за да бъде по-легитимно ревюто ми?

Вярвах, че времето с розовите триъгълници е отминало. Според тази госпожа всичко, което изрече някой от ЛГБТИ общността, то трябва да е подписано като ЛГБТИ.

Никога не съм се крила, но и не смятам, че трябва да бъдем етикетирани по този начин. Жигосвани, едва ли не. Вярвам, че сексуалната ориентация е нещо лично, което само и единствено индивидът решава дали да коментира, кога това да се случи и по какъв начин. Именно заради подобни тесногръди разбирания, че някой е само гей, понякога предпочитам да не го напиша. Може ли?

С какво сексуалната ми ориентация влияе на ревюто ми? И какво кара Елица Кандева да смята, че има право да окача розови триъгълници на хората според сексуалната им ориентация? Отбелязваме ли се и по други фактори или според сексуалността е достатъчно?

Не знам дали докато е чела за мен Кандева е попаднала на това, че преди няколко месеца на стената на блока ми бяха изписали със спрей “Ивелина Паничарова – педал, ще увиснеш на въжето.”. Вероятно тази новина не ѝ е била достатъчно интересна, за да я коментира, но аз получих заплаха за убийство и не защото съм учителка, а защото съм гей. Бих попитала авторката на статията, това “честно ли е?”.

Съмнявам се тя да е получавала подобни съобщения на блока си, за да се замисли над сериозността на посланието. Това е пряка заплаха за човешки живот, наблягам на човешки, защото, видиш ли, основателите на ЛГБТИ организациите или членовете им, са хора и имат право на достоен живот.

Не го написах и защото за много хора, които разсъждават в тесни кутийки и се борят срещу мравки в книжки, когато си гей не си нищо друго и нямаш право на глас. Защото понякога това е достатъчна причина, за да не прочетат ревюто ми или да не вникнат по никакъв начин в него.

Не го написах, защото и без да го пиша хора като нея ще продължават да бъдат, където са и да смятат, че нечие мнение е по-малко валидно, ако е изказано от гей.  В едни други времена и пространства думата “гей” е била заменена с “цветнокож” или “жена”.

Не го написах и защото вярвах, че този избор е мое право.

Твърдението, че щом авторката на “Мравин и планетата гора” е с псевдоним, то не говори открито, освен манипулативно е и изключително повърхностно. Бих препоръчала на Елица Кондева повече да чете и по-малко да пише.

Поздравявам я със Смирненски, Чудомир, Вежинов, Яна Язова, Джордж Елиът, Марк Твен, Молиер, Волтер, Стендал и още много други велики творци, които са предпочели да използват псевдоними. За щастие на никого днес не му хрумва, че творбите им са по-малко значими, заради това и имаме възможността да ги четем поколения наред.

В миналото за много жени единственият начин да бъдат публикувани е бил да пишат под мъжки псевдоним. Псевдонимите крият, но и закрилят. Явно нещата не са се променили особено.

Не че дължи обяснение някому, но да предположим, че псевдонимът на Великан Василева е избран от мерки за сигурност. Нима не е достатъчно основателна причина, за да ѝ позволим да се подпише по този начин? В общество, в което те заплашват с въже, ако си гей, можем само да гадаем какво биха искали да ти причинят, ако решиш и да пишеш за това.

Чудя се Елица Кандева в качеството си на какво точно е написала този материал? Очевидно това не е журналистика. Опитът за литературна критика е също необоснован.

Единствените доводи в това, че посланието е неуспешно, е преразказаното мнение на 8 годишното ѝ дете, което не е задало очакваните от нея въпроси.

Книгата на Великан Василева не е книга за сексуално образование, а за неща много отвъд това.

Ако четем повече съдържанието на ревютата, а не как са подписани, със сигурност увеличаваме шансовете си да вникнем в тематиката.

Любопитна съм да разбера какво липсва до името Елица Кандева, защото този материал изобилства от враждебност, клевети и опити за манипулация, което не може да се нарече журналистика.

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от МНЕНИЯ

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре