Следвайте ни

HUGE.BG

Интервю с Николай Йорданов за гей романа “Не казвай на мама”

КУЛТУРА

Интервю с Николай Йорданов за гей романа “Не казвай на мама”

Николай Йорданов е роден във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като „България търси талант“, „Страх“, „Африка: Звездите сигурно са полудели“, „Ясновидци“, “X Factor”,  „Гласът на България“, „Игрите на звездите“ и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. На литературната сцена Николай е известен с биографичната книга „Записки по ада“, написана заедно с Валя Червеняшка, а дебютният му роман „Не казвай на мама“, който смело засяга ЛГБТ+ теми, ще покори родните читатели след броени дни. „Не казвай на мама“ е мултимедийна творба, в която се разказват историите на десет хомосексуални момичета и момчета в осем държави. Наблюдавани от отвъдното всички те се оказват част от общ сюжет, в който се преплитат любов, насилие и несподелена тайна.  Очакването на вълнуващата премиера на 14-ти март в EXE Club е и причината да се свържем с него.

Здравей, Ники! Кои са най-важните неща, които читателите на HUGE трябва да знаят за теб?

Аз не съм обществено популярен, така че едва ли има нещо, което е толкова важно. Може би ще е интересно, че от двайсет години се занимавам със създаването на предавания в праймтайма на големите телевизии. Някой ден ще напиша книга за това. Само че тя ще е хумористична.

Кога се роди за първи път идеята за „Не казвай на мама“?

Когато чух история на гей момче, което представяше своя приятелка за гадже пред майка си.

Колко време отне написването и подготвянето на проекта и кои моменти бяха най-трудни и предизвикателни за теб?

Започнах да пиша книгата през 2012-а година между два телевизионни проекта – „X Factor“ и „Предай нататък“. Представях си, че ще е просто не много обемен роман, който ще ми отнеме няколко месеца. Седем години и 400 страници по-късно напълно осъзнах колко съм бил наивен.

Какво те вдъхнови да напишеш роман на ЛГБТ+ тематика?

Несправедливостта. Предишната ми книга, „Записки от ада“, бе разказ за живота в либийски затвор на една от осъдените на смърт медицински сестри – Валя Червеняшка. Темата ми бе любопитна заради това, че осем българи бяха несправедливо обвинени в чудовищно престъпление. Хората, чиято сексуална ориентация е различна от тази на мнозинството, са подлагани в продължение на столетия на гонения, насилие, унижения. Защо?

През 2008 година едно момче, Михаил, бе убито в Борисовата градина, защото приличал на хомосексуален. Той е учил за лекар. Убийците му искали да „прочистят парка от гейове“. Те не са учили за лекари. Отнели са не само неговия живот, но и на всички хора, на които един бъдещ медик е можел да помогне.

Единственото по-ненормално от този случай е начинът, по който обществото ни реагира по темата. На престъпленията от омраза се гледа като на битови инциденти. Намирам това за крайно несправедливо, макар че това е твърде слаба дума. Но в някои части на света е много по-страшно. За това книгата прерасна в глобална епическа история със сюжет, развиващ се в осем държави.

Как би описал “Не казвай на мама” пред напълно неподготвения читател?

Това е една необикновена книга – нещо като приключенски магически реализъм. Не е типичния гей роман, нито просто любовна история. Надявам се енергията ѝ да ви хареса и текстът да ви вдъхнови. Ако това се случи, дори с един-единствен читател, имало е смисъл.

Темата за хомосексуалността и изобщо ‘различната’ идентичност продължава да бъде табу не само сред българското общество, но и в изкуството/литература ни. Каква е причината за това, според теб?

Срам и страх. Откакто обявих темата на книгата непрекъснато съм в обяснителен режим. Хората обичат да се фиксират върху неща като сексуалност, етнос, религия. Тези неща според мен са второстепенни, но за съжаление не просто начина на живот, изобщо съществуването на стотици милиони по цял свят, е предопределено от това кого обичат, в какъв Бог вярват, колко тъмен е цветът на кожата им. Чайковски е бил хомосексуален. Бетовен – хетеросексуален. Какво значение има това, след като и двамата са велики, мощни гении? Фиксираме се върху несъщественото.

Има ли надежда и бъдеще за българската ЛГБТ+ литература?

Категорично да, защото въпреки всички усилия тази тема да се натика в ъгъла на обществените теми, тя бавно, но трайно добива важност. Ироничното е, че така наречените „Обединени патриоти“ (наричам ги „Обединени идиоти“) се опитват да насаждат омраза към ЛГБТ+ общността, но по този начин изтикват темата напред в дневния ред и по някакъв извратен начин я правят значима. Аз преподавам в НАТФИЗ и непрекъснато общувам с млади хора. На поколението, родено след 2000-а година изобщо не им дреме кой с кого си ляга. Те гледат съвсем други неща в човека отсреща. Само двайсет години преди да се родят хомосексуалната ориентация бе наказуема. Промяната е неизбежна, малко по малко хората осъзнават, че тази общност е част от цялото, и аз се надявам „Не казвай на мама“ да е стъпка в промяната на нагласите и в появата на повече литературни, а защо не и филмови произведения в България с ЛГБТ+ тематика.

Официалната премиера на романа ще бъде придружена от танцов спектакъл. Разкажи повече за това, което сте подготвили.

Гледах филма на хореографа и режисьор Коста Каракашян “Waiting for Color” и реших да го поканя да помогне за представянето на книгата. Този човек е невероятен, със страхотен артистичен заряд. Обединиха сили с хореографа на „Гласът на България“ и съосновател на “Rio Crew” Радостина Точева и резултатът е 10 минутна танцова есенция на книгата. И понеже обичам да си усложнявам живота поканих младият режисьор Теодора-Косара Попова да го адаптира като късометражен филм. В момента, в който видях нейния “Tanda”, който е изключително красиво заснет, я поканих да филмира спектакъла. Така че „Не казвай на мама“ вече е не просто книга, а мултимедийна платформа, която освен сценична и кино адаптация включва също арт фотографии и видео-миниатюри на съвсем младия талант Йоанн Стоев. Публикуваме ги в посветения на книгата Instagram профил – donttellmamabook.

Специално послание за читателите на HUGE?

Не сте сами. Тази книга е не само за тези, които са приети от своите близки и своите приятели. Тя е посветена на момчето, което в момента осъзнава, че харесва други момчета. На момичето, което плаче под одеялото заради „срамната си тайна“. На онзи, който се чувства като посят в чуждо, несвойствено тяло. На всички, които се страхуват от най-простичкото и естествено нещо – да приемат себе си такива, каквито са. Това приемане е първата стъпка да ги приемат и всички останали.

Дигиталното издание на „Не казвай на мама“ ще е достъпно на сайта www.yordanovbooks.com от 10 март, а от 12 март – в iTunes, Kobo и други платформи. Печатното издание ще e в книжарниците от 16 март. Автор на корицата е художникът Борис Праматаров. Партньори на премиерното събитие са Фондация GLAS.

Още от КУЛТУРА

 
Better Together International Forum
 

Популярни

Събития

 
 
Нагоре