Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

HUGE review: Трансфобията и токсичната мъжественост във филма „Момчетата не плачат“ на Кимбърли Пиърс

КУЛТУРА

HUGE review: Трансфобията и токсичната мъжественост във филма „Момчетата не плачат“ на Кимбърли Пиърс

“Момчетата не плачат” разказва истинската история на транс момчето Брандън Тина, който се опитва да избяга от ограничените разбирания в родния си град. Запознанството с група приятели в Небраска му донася нови противоречиви емоции, тъй като той се влюбва в красивата Лана, но трябва да прикрива истината за идентичността си. Ролята на Брандън се играе от Хилъри Суанк, която печели Оскар за трансформацията си във филма, а в образа на Лана влиза Клои Севини.

Лентата е режисирана от Кимбърли Пиърс и до ден днешен остава най-сполучливият ѝ опит в кино индустрията. Режисьорката чува историята за убийството на Брандън Тина, докато все още е студентка, и интересът ѝ я довежда до подробно проучване, продължило почти 5 години. През цялото това време тя работи и върху сценария за филма.

Ролята на Пиърс е изключително важна, тъй като перспективата, през която тя разказва историята се отличава значително от медийното отражение на събитията. Повечето вестници, списания и телевизии през 90-те се отнасят с неуважение към идентичността на Брандън. Някои от заглавията са “Лъжкиня беше убита”, “Двойнственият живот на Тийна Брандън – причина за тройно убийство” и “Кросдресърка убита след разкриване на нейната идентичност”.

Пиърс обаче пречупва рамките на тази опасна идеология, която подхранва омразата, и не се фокусира върху смъртта на главния герой като неизбежен изход от “двойнствения му живот”. Акцентът във филма пада върху насилието, което транс хората понасят заради липсата на разбиране и ограничените представи за биологичен и социален пол. Представи, които все още не са преборени на много места по света, включително България, както се убедихме през последната година покрай обществения дебат около Истанбулската конвенция.

Клои Севини в ролята на Лана

Историята в “Момчетата не плачат” e разказана от перспективата на Брандън. Това става ясно още от първата сцена във филма, в която виждаме очите на протагониста в огледалото на колата. Това е само едно от огледалата във филма – отраженията на главния герой са ключово изчислени и са важни за символното интерпретиране на творбата. Чрез честото използване на похвата бива поставена темата за образа, който Брандън излъчва пред обществото и разминаването с телесната реалност.

Този образ не е съвършен или дори положителен, защото отразява очакванията за мъжественост и подражаването на едни токсични модели. Брандън е наясно със социалните норми за пола и се опитва да се впише в света, следвайки лошия пример на мъжете около него. За тях е нормално да бъдат агресивни, да се сбиват в баровете, да търпят на болка и постоянно да демонстрират силата си. За да докаже мъжествеността си и да спечели симпатиите на героите във филма, Брандън загърбва възможността да бъде искрен и емоционален, докато личното му пространство не бъде изцяло нарушено.

Истинските Брандън и Лана

Мъжкото достойнство на Лотър и Нисан – приятели на Лана, бива застрашено от Брандън, в който тя се влюбва. Те прибягват до насилие, защото единствено така могат да установят ред в тяхната въображаема ментална йерархия. Мизантропията им контрастира с разбирането на Лана и пълното ѝ приемане на идентичността на Брандън. Бруталните сцени на сексуално и физическо насилие във втората половина на филма стъписват зрителя и оставят мрачен отпечатък върху съзнанието.

Критики могат да бъдат отправени, заради изтриването на чернокожия Филип от историята. В истинската случка той е приятел на Брандън и също като него става жертва. Причината зад неговата липса във филма остава неясна, но можем само да гадаем дали неговото присъствие би направило сюжета още по-интересен.

“Момчетата не плачат” не е от филмите, които гледаш за удоволствие. Въпреки това трябва да бъде видян поне веднъж, тъй като той отразява адекватно сериозни теми като трансфобията и токсичната мъжественост в обществото.

Филмa „Момчетата не плачат“ може да гледате в рамките на септемврийското издание на кино клуба Big Gay Film Club на фондация GLAS. Срещата ще се състои на 20 септември (четвъртък), от 19:00 ч., във Френския институт (площад „Славейков“ 3, София). Прожекцията е безплатна, но е необходимо да се запишете предварително на този адрес. Освен до филма регистрацията дава безплатен достъп и до двудневната международна конференция на тема анти-ЛГБТИ престъпления от омраза, организирана от Фондация GLAS на 20 и 21 септември във Френския институт (пълната програма на форума може да разгледате тук).

Чети нататък
Реклама

Още от КУЛТУРА

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре