Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

HUGE Review: Sam Smith е изправен пред вътрешен конфликт в “Love Goes”

КУЛТУРА

HUGE Review: Sam Smith е изправен пред вътрешен конфликт в “Love Goes”

Третият албум на Sam Smith се очакваше с голям интерес след синглите, които английският изпълнител издаде през последните две години. “Dancing with a Stranger”, “Promises”, “How Do You Sleep?” и кавъра на “I Feel Love” (в оригинал на Donna Summer) ни подсказаха, че звездата има намерението да отбележи важна крачка в развитието си – да изостави баладичното начало на първите си два албума (качествени сами по себе си) и да се пренасочи към по-модерен поп. За съжаление, ситуацията с пандемията провали плановете за издаването на албума, който в оригинал щеше да се казва “To Die For”, през лятото. В резултат на това заглавието на записа бе променено на “Love Goes”, голяма част от песните в него бяха сменени, а проектът излиза на пазара едва сега.

“Love Goes” сблъсква звученето на изначалните singer-songwriter влияния на Sam Smith, като Adele, със сълзливите денс-поп откровения на Robyn. Това довежда до няколко страхотни музикални момента, но и до доста шизофреничен финален резултат. Sam блести подобаващо в първата половина на албума и най-вече в клубните “Diamonds”, “Another One” и еуфоричната “Dance (‘Til You Love Someone Else)”. Акапелното интро “Young” също хваща слушателя неподготвен и сякаш обещава интригуващи музикални решения в рамките на творбата. За съжаление, тези обещания не остават напълно покрити.

Втората половина на “Love Goes” разчита изцяло на типичните за Sam пиано балади, които в никакъв случай не са лоши, но в рамките на този албум стоят някак регресивно, особено последвани една от друга, без никакво освежаване. “For The Lover That I Lost” вече бе записана и издадена в последния албум на Celine Dion, а версията на Sam далеч не предлага нещо ново. “Breaking Hearts” и “Forgive Myself” пък съвсем спокойно биха могли да минат за песни на Lewis Capaldi или James Arthur. Дори вълшебната колаборация с “Labrinth” в катарзисното заглавно парче – всъщност, един от най-въздействащите моменти в албума – сякаш не идва в правилния момент и изтощава допълнително. “Kids Again” е приятна, макар и отново баладична, препратка към носталгичните залитания на далеч по-смелия Harry Styles.

Черешката на тортата са издадените парчета през последните две години, които ни биват поднесени под формата на “бонус песни”, но изобщо не се вписват след първите 11 парчета – евтин комерсиален трик на лейбъла Capitol Records, който е някак логичен в ерата на Spotify (Polydor Records направиха същото с последния албум на Ellie Goulding преди месеци), но се надяваме да не се превърне в традиция.

Третият албум на Sam Smith събира някои от най-добрите му песни досега, но страда от липса на постоянство в качеството и неясна посока. Талантливият артист е изправен пред вътрешен творчески конфликт – да експериментира с нови елементи или да заложи на сигурно и да угоди на по-консервативните си слушатели, свикнали с баладичните му умения. “Love Goes” е ясно олицетворение на това объркване.

Слушайте “Love Goes” на Sam Smith в Spotify.

 

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от КУЛТУРА

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре