Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

HUGE Review: Фантастичният мюзикъл за живота на Елтън Джон “Рокетмен”

КУЛТУРА

HUGE Review: Фантастичният мюзикъл за живота на Елтън Джон “Рокетмен”

Тъжно е, че “Рокетмен” (биографичният филм, проследяващ първото десетилетие от кариерата на Елтън Джон) излиза броени месеци след “Бохемска Рапсодия”. Сравненията между двата проекта са неизбежни и причините за това са няколко. Филмите споделят един режисьор – Декстър Флечър. Сюжетните линии ни припомнят историите на легендарни музикални фигури, които преминават през трудни времена в личния си живот, експериментирайки с идентичността си и осъзнавайки различната си сексуална ориентация. И в двете ленти това се случва през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Елтън и Фреди са изиграни от хетеросексуални актьори.

Приликите, обаче, приключват тук. “Рокетмен” е направен с личното съдействие на Елтън Джон и текстописеца му и продуцент Бърни Топин. Освен това, той няма претенциите на повечето биографични филми и още от самото му начало биваме предупредени, че проектът е мюзикъл с фентъзи елементи, който е вдъхновен от живота на великия британски музикант. Ако се надявате на сурово хронологично разказване на историята, ще останете разочаровани. “Рокетмен” се доближава повече до естетиката на “Томи” (1976) и дори “Ла Ла Ленд” (2016).

Разчистихме ли средата от потенциалните хейтъри? Добре. Можем да продължим спокойно.

“Рокетмен” е всичко онова, което филм за живота на Елтън Джон трябва да бъде – пъстър, шарен, театрален, мелодраматичен, campy, сюрреалистичен и много гей. И не ‘гей’ по онзи горчив начин, представен ни в “Бохемска Рапсодия”, където сексуалната ориентация на Фреди става една от основните причини за неговото личностно падение. Истински ‘гей’. Достатъчно ‘гей’. И ако се запитате какви са стандартите ми – щом млада хетеросексуална двойка, стояща пред мен в кино салона си закри очите по време на някои сцени, а друго момче направо си тръгна (вероятно е предполагало, че “Рокетмен” е един от много супергерои на Марвел), това означава че филма е достатъчно ‘гей’.

Авторите на “Рокетмен” не са посмели да цензурират каквото и да е. Получаваме страхотна доза приятелска романтика (сцената с песента “Your Song” е един от най-красивите и интимни моменти, които съм виждал на голям екран), секс сцена (макар и не детайлна) и много от пищните и абсурдни костюми, превърнали се в запазена марка на Елтън. Играта на Тарън Еджъртън е пленителна, пеенето му също. Усилията, които той полага за да се превъплъти в ролята на музиканта несъмнено надминават тези на Рами Малек.

Историята на талантливия малък Реджи (истинското име на Джон), лишен от любовта на дистанцираните си родители и дирижиращ в детската си спалня въображаем оркестър, трогва зрителя с емоционалната си неподправеност и поставя основата на травматичните му изживявания години по-късно. Когато е на върха на кариерата си и пее пред пълни стадиони, Елтън продължава да се нуждае от любов и да търси начини да компенсира за липсата ѝ. Във филма тази любов е представена с красива метафора, намираща своето решение във въздействащата кулминация.

Приказните музикални сцени надминават всички очаквания. Моментът с левитиращата публика по време на “Crocodile Rock” ще остане дълго време в съзнанието ми. Парчетата “Rocket Man” и “Goodbye Yellow Brick Road” също получават заслужено внимание, превръщайки се в кинематографично пиршество за почитателите на музиканта и доброто кино.

Чети нататък
Реклама

Още от КУЛТУРА

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре