Следвайте ни

HUGE.BG

HUGE History: Непоносимата съдба на гей мъжете по време на Холокоста

HUGEHISTORY

HUGE History: Непоносимата съдба на гей мъжете по време на Холокоста

HUGE History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Вчера (27 януари) се навършиха 75 години от освобождението на Аушвиц, а с това отбелязахме и Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, сред които и хиляди гей мъже.

Вероятно всеки един от читателите на тази статия знае за подвизите на Оскар Шиндлер, който е успял да спаси успешно повече от 1100 евреи от Холокоста по време на Втората световна война. Някои от вас вероятно са чували и за шведския дипломат Раул Валенберг, който също е успял да избави много потенциални жертви от капана на нацисткия режим. Междувременно, Никълъс Уинтън често е наричан “английският Шиндлер”, след като е организирал спасителната мисия “Kindertransport”, насочена към 669 еврейски деца. Вероятно по-малко от вас знаят, че по-малкия брат на Херман Гьоринг – Алберт също е спасил живота на много евреи. Действията на тези личности трябва да бъдат прославяни. Смелостта им е безпрецедентна за човешката история. Въпреки опасността, те са прикривали или защитавали хора, които дори не са познавали. За съжаление, ако напишете в интернет “Някой спасявал ли е гей мъжете по време на Холокоста?” няма да откриете никакви резултати.

Някои еврейски деца, които са пораснали и се идентифицират като гей са разказвали за смелите хора, които са им помагали, но това е съвсем различна ситуация. Гей мъжете са жертва на нацисткия режим от самото начало на властта на Хитлер. Всеки гей мъж, предизвикал вниманието на полицията, е бил арестуван или ставал жертва на нечовешко насилие. Някои са били наказвани да стоят изправени часове наред, други – да извървят около 40 км за един ден. Тези, които не са били затворени в затвор, са били изпращани директно в концетрационните лагери в Дахау, Буханвалд, Захсенхаусен и Аушвиц. На всички места гей мъжете са били третирани изключително жестоко. Известни са случаи за процедура на сваряване на тестиси и вкарване на огромни парчета дърво в правото черво. Едно от най-страшните неща е, че не са били преследвани единствено от полицията, а и от другите затворници, които често ги пребивали до смърт.

Изследването на академика Рудигер Лаутман показва, че надежда да се спасят са имали единствено гей мъжете от по-високата класа и тези, които имат съпруга или деца. Лесбийките, от своя страна, не са били приемани като потенциална заплаха за режима, тъй като нацистите са вярвали, че те все пак могат да бъдат принудени да служат на държавата и да бъдат майки.

Между 1935 и 1945 година са арестувани около 100 хиляди ЛГБТ хора. Около 15 хиляди гей мъже са били изпратени в лагерите, като 60% от тях са загинали там. За разлика от повечето други затворници, преживели режима, повечето гей мъже, носещи розовия триъгълник върху дрехите си, не са били освободени, а са били вкарани в затвора, заради Параграф 175, според който хомосексуалността е криминално проявление. Прекараното време в концентрационните лагери не се е брояло като част от присъдата. Хомосексуалността бива декриминализирана в Западна Германия през 1969 година за пълнолетните.

Тук, разбира се, възниква въпроса – Защо никой не е помагал на гей мъжете? Шефът на Гестапо (тайната полиция на Третия райх) Хайнрих Химлер обяснява ясно вижданията на Нацистка Германия относно хомосексуалността: “Около 10% от мъжете в страната са хомосексуални – около 4 милиона. Ако тази статистика не се промени, страната ни ще бъде унищожена. Трябва да изтребим тези хора изцяло. Хомосексуалните трябва да бъдат отстранени. Ако четирите милиона хомосексуални не са способни да правят секс с жена, това нарушава баланса на половете в Германия и ще доведе до катастрофа.”

Преследването на хомосексуални се засилва след 1934 година, под влиянието на Химлер. Той вижда Ернст Рьом – ръководителя на щурмоваците СА – като потенциална заплаха, заради явната му хомосексуална ориентация и успява да убеди лично Адолф Хитлер, че Рьом планира преврат. Това довежда до убийството на Ернст по време на т.нар. Нощ на дългите ножове. След смъртта на Ернст Рьом, положението за хомосексуалните започва да се влошава още по-рязко. Мъжете биват арестувани дори само заради целувка или “неприлични погледи”. Един от интервюираните в документалния филм “We Were Marked with a Big A” разказва: “Беше много необичаен период. Не те хващаха директно, а просто те заподозираха и веднага те пребиваха. Искаха да им изброиш имена на сексуални партньори.”

По онова време германското общество е изключително консервативно и следва т.нар. “семейни ценности”. На хомосексуалността се гледа като на потенциална заплаха за тези ценности. Първата световна война установява представите на германците за мъжественост. Гей мъжете не се вписват в тези представи. Те са смятани за женствени, неподходящи за войници, страхливи и “против природата”, тъй като не създават деца. Хомосексуалното желание е било разбирано като животински инстинкт. Религиозните и медицински учения също подкрепят това мнение. Пропагандата по вестниците е безкрайна.

Относителната свобода на ЛГБТ хората в Германия преди нацисткия режим също е важен фактор. През 20-ти години в Берлин съществуват повече от 100 гей и лесбийски барове, в които драг кралици дават уроци по танци и изнасят представления. Това провокира опонентите. Семената на Холокоста са били засети още тогава, а цената за това са платили чиновника Кърт Брун, актьора Албрехт Бекер, историка Джозеф Аберт, члена на Хитлеровата младеж Хайнц Дормер, музиканта Вихлехм Хекман и още хиляди безименни гей мъже.

Отбелязвайки Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, е редно човечеството да си извади важен урок от историята и да не го повтаря никога повече. Въпреки това, крайнодесните сили отново са във възход в някои страни, подкрепени от известни мейнстрийм политици. Една от тези страни отново е Германия, където партията “Алтернатива за Германия” спечели 92 места във федералното правителство преди по-малко от три години. Някои от членовете на въпросната партия изразяват открито позицията си срещу еднополовите бракове и дори ги наричат “национална смърт”. Междувременно, лидерът на Християнската демократична партия Анегрет Крамп-Каренбауер оприличава хомосексуалността на инцеста.

Шиндлер и другите герои, които са спасявали животи, никога не трябва да бъдат забравени. Фактът, че те не са фокусирали силите си към гей мъжете по никакъв начин не омаловажава подвизите им. Не е ясно защо никой не се е притекъл на помощ на хомосексуалните. Вероятно са смятали, че те няма да имат много наследници и затова няма смисъл да бъдат спасени. Но вероятно със смъртта им са си отишли и много потенциални музикални шедьоври, въздействаща поезия, живописни картини от световна класа, лечението за множествена склероза или деменция? Никога няма да разберем.

Още от HUGEHISTORY

Нагоре