Следвайте ни

HUGE.BG

HUGE History: Хедонизмът на клубните хлапета на Ню Йорк през 90-те

HUGEHISTORY

HUGE History: Хедонизмът на клубните хлапета на Ню Йорк през 90-те

HUGE History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. В днешното издание ще ви запознаем с една от най-вълнуващите младежки куиър субкултури през 90-те години – клубните хлапета на Ню Йорк.

Историята на клубните хлапета (‘the club kids’) започва през 1987 година – мрачни времена за куиър общността. СПИН кризата продължава да отнема животи. Броят на жертвите достига чудовищни цифри. Стигмата около гей хората се увеличава все повече. Във въздуха витаят абсурдни митове. Нощните клубове не са са сред най-предпочитаните места за социализиране. В очите на обществото – заразата дебне отвсякъде. За ЛГБТ общността бъдещето изглежда несигурно. Много гей хора от онова поколение наблюдават как приятелите им си отиват един след друг.

На фона на тези апокалиптични визии артистичният младеж Майкъл Алиг бяга от консервативния си роден град Индиана и се установява в Ню Йорк, където се опитва да създаде група от себеподобни креативни съмишленици, подобна на The Factory на Анди Уорхол (през 60-те и 70-те) и английските Blitz Kids/New Romantics (в началото на 80-те).

Майкъл започва да организира собствени партита в клубовете World и The Limelight, които не се славят с особен престиж през онези години. Алиг окуражава приятелите си да се обличат ексцентрично. Иска обстановката да наподобява цирк и да се получи невиждан спектакъл без сценарии. Посетителите с най-смели и шокиращи костюми получават достъп до различни привилегии – безплатен вход, безплатен алкохол, изобилие от наркотици и най-вече вниманието на околните.

Групата от клубни хлапета се превръщат в артистичен авангард. Полът за тях е нещо флуидно. 90% от тях са част от ЛГБТ общността. Те изработват костюмите си сами, комбинирайки дрехи и аксесоари от магазините за втора употреба. Въображението им се развихря до нови крайности, а резултатите са изумителни. Идеята е да се предизвикат стандартите за красота.

Нощните клубове в Ню Йорк се превръщат в лаборатория. Експериментирането с външния вид се цени повече от всичко останало. Всяка вечер клубните хлапета се обличат и изявяват като за последно – сякаш светът е пред своя край. В най-популярния си период те наброяват около 700, макар и ядрото на субкултурата да се състои от не повече от 50. Музиката, на която те се веселят е агресивна, експериментална и електронна. Доближава се по-скоро до пънка, отколкото до сладникавия ню уейв.

Някои от най-вълнуващите изживявания на клубните хлапета са незаконните купони, които правят без предупреждение на необичайни места. Пример за това е случай от 1992, когато те нахлуват в 21:00 в Мак Доналдс с касетофон и започват да вдигат шум, да танцуват и да провокират неподготвените клиенти на ресторанта. Настава пълна анархия. Разбира се, този тип нелегални купони на публични места най-често продължават до 20-30 минути и винаги биват прекратени от полицията. Случват се и в Burger King, Dunkin Donuts и метрото.

Сред най-известните клубни хлапета от онова време са Майкъл Алиг, Сюзън Барч, Аманда Лепор, Андре Мелендез, Ричи Рич, Уолтпейпър, Джени Талия и Кабуки. Редовни посетители на купоните им са Ру Пол, Мишел Висаж, Бьорк и Нина Хаген. Мотото на субкултурната група е “да се забавляваме сякаш всяка нощ ни е последна”, което е логичен отговор към СПИН епидемията. Разбира се, този начин на живот е свързан и с прекомерена употреба на алкохол и наркотици. През най-кризисните времена голяма част от клубните хлапета са пристрастени към кетамин, който се използва предимно във ветеринарната практика.

Краят на субкултурното младежко течение настъпва през 1996, когато създателят му Майкъл Алиг и съквартиранта му убиват наркодилъра си Андре Мелендез, който също е член от групата им. Причината за убийството е желание за грабеж. След като го убиват двамата държат трупа му във ваната си една седмица, след което го разчленяват и изхвърлят в река Хъдсън. През следващите седмици Майкъл признава за престъплението пред много от приятелите си. Той лежи в затвора до 2014, а съквартиранта му е освободен преждевременно през 2010. След като криминалния случай придобива популярност в Америка, културата на клубните хлапета спира да съществува в този си вид.

Макар и историята да приключва трагично, клубните хлапета несъмнено са оказали важно влияние върху модата и популярната култура днес, а техни последователи продължават да се появяват, макар и на по-ъндърграунд места.

Още от HUGEHISTORY

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре