Следвайте ни

HUGE.BG

Интервю: Хайни Гузуни за предизвикателствата около студентската ЛГБТИ среща в Благоевград

ОБЩЕСТВО

Интервю: Хайни Гузуни за предизвикателствата около студентската ЛГБТИ среща в Благоевград

Трудно е да сбъркаш Хайни Гузуни с някой друг. Откроява се в тълпата отдалече – с широката си усмивка, гръмовния си смях и симпатичния акцент, с който говори български. Срещнах я за първи път в средата на декември миналата година по време на едно обучение за лидери и активисти, организирано в София от Младежка ЛГБТ организация “Действие”. Идва от Солун, където е активен участник в местни ЛГБТИ структури. Самоопределя се небинарно, предпочита да използва местоимението “те” за себе си, но няма против и “тя”.

Живее и работи в България от известно време и желанието й е да пренесе опита и знанията, които е натрупала в родното си място, и у нас. Вярва, че има какво още да се направи. Всъщност има много какво още да се направи за постигането на равноправие и приобщаването на ЛГБТИ хората в България. Затова и го прави така, както може. Малко след декемврийското обучение се свързва с ЛГБТИ хора и активисти в Благоевград и създава Facebook страницата LGBT Blagoevgrad, насочена към местната общност. А само преди няколко дни обяви в социалните мрежи и първата ЛГБТ среща в Благоевград, отворена не само за студенти от Американския университет, а за всички местни жители, които се интересуват от темата. Целта на срещата е да събере граждани с неконвенционална сексуална ориентация и полова идентичност, за да се запознаят и да поговорят от какви събития и инициативи имат нужда и да видят как могат да ги случат.

Отзвукът обаче, който получава в рамките на няколко часа, надминава всичките й очаквания. Действието се развива светкавично, като в лош екшън. Националистическото движение “Национална съпротива” заедно с други симпатизиращи националистки сформирувания се заканват да блокират провеждането на срещата в призив до медиите. “Нека не позволяваме този престижен университет да бъде част от тази неморална инциатива!”, са думите, с които се обръщат към обществото. Не пестят епитети. Определят скромната сбирка на Хайни и нейните съмишленици от SAGE AUBG (студентския клуб Students Advocating Gender Equality към Американския университет в Благоевград – АУБГ) като “гнусно сборище”, “содомитско настъпление” и “хомосексуално мероприятие”. Била против ценностите и традициите на “нормалните българи, наследници на герои”, кават още. Правят и контрасъбитие във Facebook, което скоро след това е свалено.

“Намеренията ни са да попречим тя да се проведе, да не ги допускаме до университета, все пак това е престижен университет”, коментира пред OFFNews инциаторът на обществения простест Николай Йовев, член на “Национална съпротива”. И добавя, че не вярва да се стигне до сблъсъци, но и не ги изключва напълно. Кметът на Благоевград Атанас Камбитов, Общинският съвет и ръководството на АУБГ също получават писмото на настървените до червено протестери. В него те наричат ЛГБТИ хората “неморални”, тяхната сексуална ориентация – “болест” и се заканват, че “ще организират протест по този повод”. Към призива им се присъединяват и ВМРО – Българско национално движение, които в свое официално писмо до кмета, зявяват: “Тази анти обществена инициатива е в разрез и с християнските ни традиции и човешки норми, която се превръща в предпоставка за нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите”. И допълват: “В следствие на това е възможно нормалните хора спонтанно да изразят своето възмущение от това сборище по всякакъв начин и това да доведе до непредвидими последици”.

От другата страна са АУБГ, които не закъсняват да заявят открито и категорично пълната си подкрепа за инициативата на Хайни и студентите от SAGE AUBG. “Нашата роля като образователна институция е да възпитаваме младите хора в демократични и социални ценности, присъщи на нашето съвремие, и да изграждаме у тях дух на толерантност и подкрепа към различията”, коментират от вуза пред OFFNews, думи, които и самата Хайни потвърждава пред HUGE, като изразява благодарността и признанието си пред образователната институция за помощта и съдействието, които са й оказали преди и след разразяването на конфликта. Националните ЛГБТИ организации също моментално откликват и предоставят морална подкрепа, но още по-важно – правната, институционалната и логистичната експертиза, с която разполагат.

В крайна сметка събитието ще се състои в първоначално анонсирания ден и час – 20 февруари, от 19:30 ч. В момента се търси локация вместо предишната, която беше обявена в една от залите на АУБГ и която вече се оказва твърде малка да побере всички онези хора от цяла България, ненайдейно разбрали за инициативата и проявили желание да я подкрепят като присъстват на място. В очакване да разберем повече подробности се свързахме с Хайни, за да научим как се е зародила идеята за събитието, какви са били предизвикателствата в организацията, кой й е оказал помощ преди и по време на обществения скандал, какви мерки за сигурност планират да предприемат за присъстващите и как се чувства самата тя в тези смутни времена.

Как се роди идеята за първата LGBT среща в Благоевград?
– Идеята за събитието се роди от обучението за активисти L.E.A.D. Towards Equality на Младежка ЛГБТ организация “Действие”, на което бях миналия декември. Там говорихме за нещата, които трябва да направим за ЛГБТИ+ хората в България, не само в София. Така се роди идеята да направим нещо малко, но смислено на локално ниво във всеки град в България. Малко след като се върнах в Благоевград след обучението, създадох страницата LGBT Blagoevgrad във Facebook. После говорих с местни студенти и други младежи, за да организираме нещо заедно. Общо взето това беше – нещо от нас за нас само. Нещо малко, за да знаят местните хора, че тук се случва нещо, че могат да говорят, да се срещат, да правят общност. Така решихме с президента на SAGE да направим първата LGBT среща в Благоевград.

Т.е. преди това не е имало такива инициативи?
– Преди това студентският клуб SAGE към Американския университет в Благоевград е опитвал да прави събития, мисля миналата година, но само между студенти от университета, а не с хора от целия град. Новото е, че за първи път искаме да направим среща за всички ЛГБТ хора от Благоевград, а не само за студенти. Затова обявихме, че събитието ще се проведе на английски и на български, за да привлечем повече хора, които искат да говорят и да се срещнат с други като тях.

Има ли някаква тема, около която се завърта събитието?
– Не, по-скоро целта ни е да се срещнем и да говорим какви други малки събития можем да правим в Благоевград оттук нататък. Да разберем от какво точно имат нужда ЛГБТИ хората тук – обучения, филми, лекции. Те да си кажат, да обсъдят, да решат, за да започнем да ги правим. Така че нямаме конкретна тема. Искаме просто да се запознаем.

Какви бяха предизвикателствата, които срещнахте в процеса на организация?
– Да кажем, че нямаше такива, защото университетът е отворено място и всеки клуб може да направи нещо, когато има свободно време. Говорихме с отговорника на общежитие на АУБГ и президента на SAGE с идеята да го направим в университета, но не толкова открито, за да избегнем проблеми с негативно настроените. Направихме събитие във Facebook. Говорих с други местни организации, които се занимават с приобщаване, за да ги информирам за идеята и събитието ни, да ги поканя да дойдат да говорим. Така че не срещнахме много трудности. Единственият проблем беше как да достигнем до повече ЛГБТИ хора в Благоевград, поне до тези, които не познавахме лично.

И как стигнахте до тези хора?
– Основно идеята беше да говорим с други организации, които се занимават със социално приобщаване и имат местни клубове на младежи. Така че те да кажат на членовете си за нашето събитие и да ги поканят да дойдат. Свързах се и с други инициативи – например в Благоевград имаме неформална мрежа за чужденци. И също, разбира се, Facebook – направихме събитието отворено за всеки.

Нямаше ли опасения относно публичността на събитието?
– Ако ме питаш лично, публичността е нещо хубаво. Има много положителни, но, както видяхме, и отрицателни страни. Но така пък и благодарение на негативната реакция, която получи, събитието стигна навсякъде и за него чуха хора, които иначе нямаше да знаят. Сега всички го знаят, всички говорят за него, далеч извън Благоевград. От нещо малко стана нещо доста по-голямо.

Очакваше ли подобна реакция?
– Не, наистина не. Аз ти казах, опитахме да направим нещо малко, от нас за нас. Идеята не беше да правим нещо голямо, не е парад, а просто среща, разговор между ЛГБТИ хора в Благоевград. Не мога да разбера защо тези националистически организации се страхуват, че ще правим едва ли не Рио де Жанейро тук.

Според теб как са разбрали за събитието?
– Предполагам през Facebook, някой е видял събитието и е решил, че не трябва да се случва в Благоевград, защото той е свободен от ЛГБТИ хора. Малко след това направиха контрасъбитие във Facebook срещу нашето. В началото мислех, че не е много сериозно, но после, когато пуснаха писмо до кмета и други местни институции, разбрах, че са много агресивни и трябва да реагираме по някакъв начин.

Получихте ли подкрепа и от кого?
– Първото, което видях, беше официалната позиция на АУБГ, които веднаха обявиха своята подкрепа към нас и застанаха твърдо зад инициативата ни. Получих мигновена подкрепа и от хора от Благоевград. От всички ЛГБТИ организации в София се свързаха с нас, изявиха желание да дойдат на самото събитие. Например “Действие” говориха с университета, за да обсъдим какво да предприемем и как да реагираме оттук нататък, да пуснем писмо до полицията например и т.н. Все неща, които аз като чужденка няма как да знам. Други хора ми писаха, че ще дойдат с антифашисти, за да помагат, в случай че се наложи да се самоотрбраняваме. Изобщо всеки един, който познавам, направи нещо, каквото може, за да помогне. При тази подкрепа отвсякъде си казахме, добре, ще направим събитието в крайна сметка, няма да се връщаме назад, а ще вървим само напред.

Т.е. събитието ще се случи в края на краищата?
– Да, ще се случи, в същия ден и час, който бяхме обявили в началото – 20 февруари от 19:30 ч. Проблемът е, че от нещо малко, както го бяхме планирали в началото, примерно за 10-15 души, се превърна в нещо по-голямо. Вследствие от публичността, която получи, очакваме да дойдат вече много повече хора както от Благоевград, така и от София и други населени места в България. В момента говорим с университета, за да видим дали първоначалното място е удобно или трябва да ходим някъде другаде, понеже сме доста хора, а и имаме и протест срещу нас. Държим всички въвлечени в събитието да бъдат защитени и да се чувстват комфортно, но и да имаме място, което позволява да се съберем всички. Ще обявим скоро локацията, която сме избрали.

Очаквате ли конфронтация на място и какви мерки за сигурност сте предприели?
– От АУБГ обещаха да осигурят повече охрана. Всичко обаче зависи от конкретното място – когато разберем кое е то, ще вземем съответните мерки за сигурност, съобразени с него. Със сигурност ще дойде и полиция, вече сме ги информирали за нашите действия с официалното писмо, което им изпратихме.

Получихте ли някакъв отговор от полицията?
– Да, отговорили са на писмото, информирани са и вече знаят, че ще се случи това събитие, т.е. имат готовност, така че очакваме да предприемат съответните действия, за да осигурят безопасността на присъстващите. В Гърция например полицията не отговоря на всеки.

От началото на скандала ти самата била ли си обект на заплахи или обиди? Чувстваш ли несигурност?
– Не, не сме получавали нищо подобно нито във Facebook страницата на LGBT Blagoevrad, нито в моя личен профил. Всичко е спокойно засега, ходя на работа без проблем. Националистите не искат да говорят с нас, за да разберат за какво става въпрос. Това за мен е странно, защото когато правиш протест срещу някого, първо трябва да разбереш за какво го правиш. А те не знаят за какво го правят.

Какви са плановете ви оттук насетне? Подготвяте ли други събития?
– Искаме да направим през май нов фестивал срещу хомофобията и за правата на ЛГБТИ хората в България и Европа, защото все пак България е европейска държава и би трябвало да живеем според европейските ценности и закони. Целта на фестивала е по-скоро да предостави обучения, срещи, малки лекции и дискусии по темите за джендър, правата на ЛГБТИ хората в България и Европа, какво означава хомофобията и какво я поражда. Ще има и филми, разбира се, но фестивалът е най-вече за да учим, не само ние като ЛГБТИ хора, но и другите не-ЛГБТИ съмишленици, които искат да разберат повече за нас.

А мислили ли сте за Прайд в Благоевград?
– Това е много далече, твърде амбициозно е към момента. Нужно е много, много време за това нещо. Благоевград е малък град и според мене на първо място трябва да се образоваме и да се самообразоваме, преди да минем към Прайд. Прайд е нещо голямо, ние ЛГБТИ хората разбираме смисъла му, но извън нашата общност, особено в малките градове като Благоевград, хората все още не са съвсем наясно. Трябва да им обясним, да ги информираме. Затова и искаме да организираме този образователен фестивал през май.

Смяташ ли, че Благоевград е готов за подобни дейности? Виждаш ли потенциал?
– Това, което мога да ти кажа, е, че трябва. Не знам дали има потенциал. Ще видим какво ще се получи от тези малки събития, които искаме да направим. Първо трябва да избутаме тях, да видим как ще станат нещата. После, ако имаме хора, които искат да направят нещо, тогава ще му мислим. Но сега сме едва в началото на този процес.

Още от ОБЩЕСТВО

Популярни

Събития

Нагоре