Следвайте ни
Реклама

HUGE.BG

Американският гей артист Едуард Грейнджър представя първата си изложба в София на 16 юни

КУЛТУРА

Американският гей артист Едуард Грейнджър представя първата си изложба в София на 16 юни

Ако случайно се озовете между 29-годишния артист Едуард Грейнджър и някоя от неговите картини или инсталации, ще се зачудите къде точно да погледнете първо – в него или в творбите му. Изкуството на Едуард, роден в Ню Орлиънс, но базиран в Ню Йорк от близо 7 години, представлява почти маниакално изрисувани геометрични линии и форми, чиито цветове рязко се открояват на фона на еднообразното градско ежедневие и атакуват сетивата на зрителя. Но това далеч не е всичко, което го откроява от тълпата. Едуард хваща окото и заради външния си вид. Кариерата си започва като модел на мъжко бельо – нещо, за което днес не съжалява, понеже, както твърди самият той, му дава възможност да изрази свободно себе си чрез своето тяло и сексуалност. Грейнджър съвсем откровено заявява, че няма никакви скрупули да използва естествената си красота на момче от американския Юг, за да движи кариерата и изкуството си напред. И кой ли би могъл да го вини. 

Тези дни той е в София, където ще представи за първи път у нас самостоятелна изложба със заглавието “Лабиринт”. В изложените творби артистът изобразява серия от житейски епизоди, в които хората намират своята посока или идентичност чрез социалните обичаи и нарушаването на правилата. Целта на автора е да хвърли светлина върху основата роля, която идентичността играе в обществото, и да оспори виждането и връзката със самите нас. Събитието ще се проведе на 16 юни (събота), от 19:00 ч., в галерия ONE MONEV (ул. Иван Вазов 14). Дни преди премиерата се срещнахме с него, за да опознаем изкуството и него самия по-отблизо.

Как бихте определили изкуството, което правите?
– Аз съм мултидисциплинарен художник, който работи най-вече в абстрактни композиции с акцент върху идентичностите, експлоатацията, сексуалността и духовността. Картини, дигитални медии, скултури и инсталации.

Какво ще видим на предстоящата ви изложба “Лабиринт” в ONE Gallery в София?
– Селекция от 13 творби. Картини с акрил, обгорена пластмаса, латексови изрезки, които приличат на дупки на славата (от англ. – glory hole), видео инсталация и широкомащабна рисунка на роза.

Какво ви провокира да направите тази изложба?
– Бях поканен да се включа в арт резиденция в Атина, за да разработя поредица от творби, основани на идеята за времето, пространството и последиците от хуманитарната криза, в която живеем, както и да задълбоча разбирането си за начина, по който това къснокапиталистическо глобално общество влияе на възприятието ни за менящите се идентичности в световен мащаб.

Като стана дума за идентичност, вие намерили ли сте своята и каква е тя?
– Откривам, че непрекъснато преминавам през “криза на идентичността” и понеже изложбата е озаглавена “Лабиринт”, мисля, че хората са принудени да виждат абстрактни символи, замъглени линии, форми и цветове, и по този начин сами да избират с кои да се идентифицират и как да ме тълкуват. Не искам творбите ми да са очевидни. Искам парчетата да са неясни и двусмислени, за да предизвикат разговор за това как тези неща работят заедно, за да изразят определена идея. Лабиринтът може да се разглежда като тунел или пътуване в тъмнината и след това към светлината. Намирам, че точно това прави с нас съвременното ни капиталистическо общество. Обърква ни с желани предмети или с постоянния поток от информация, само за да ни отвлече вниманието или да ни отдалечи от вътрешния ни мир или от най-важното в живота… и така кръгът се затваря. Божествен символ на пълнотата.

Кои са вашите източници на вдъхновение или творци, на които се възхищавате?
– Дейвид Хамънс; Карл Андре; Соня Делоне; Марк Куин; Матю Стоун; Хилтън Роуър.

Работите и живеете в Ню Йорк. Какво се случва на нюйоркската арт сцена в момента? Кои са основните тенденции? И кои от тях влияят на изкуството ви?
– Мисля, че в момента в Ню Йорк в разцвет е общността на куиър артистите. Изключително специална и магична е в момента тя. Повечето градове я нямат… може би само Берлин.

Роден сте в Ню Орлиънс, Луизиана. Какво ви отведе в Ню Йорк?
– Преместих се от Ню Орлиънс в Ню Йорк преди около 7 години. Направих го, за да загърбя миналото си в Луизиана, след като завърших архитектура. Веднага започнах да проектирам витрините на Hermès.

Къде другаде бихте живял като артист освен в Ню Йорк?
– В Берлин, Лондон, Лисабон или Барселона.

В началото на кариерата си сте били модел на мъжко бельо. Не се ли страхувахте, че хората на изкуството няма да взимат сериозно творчеството ви, че привлекателният ви външен вид може да е спънка за творческата ви реализация?
– Вече споменах, че едни от основните ми теми са експлоатацията и сексуалността. Когато пристигнах в Ню Йорк, си мислех, че тази работа е добър начин да използвам тялото си и да спечеля мигновена популярност в гей общността, или сред по-широката публика. Сексуалността и същността на секса е тема в работата ми, така че исках да мога свободно да изразявам себе си чрез секса или голотата. Желанието, сексът, порното и сексуалните образи са все по-значима част от обществото, така че не намирам нищо лошо в експлоатацията на тялото ми или в създаването на осъзнатост по отношение на любовта към себе си и личната уязвимост.

Дори не мисля за моята “привлекателност” като за пречка за моя творчески процес и в интерес на истината, ако някой реши да пренебрегне или обективизира творчеството ми по тази причина, това си е негов проблем. Този начин на мислене – че привлекателен човек не може да бъде проникновен и креативен – е абсолютна отживелица. Нека не забравяме също, че идеята за физическа красота е различна за различните хора. Мисля, че трябва да премахнем тези предразсъдъци или навици на мисълта, които ни карат да поставяме хората в кутии, аз лично ще продължа да го правя. Всеки трябва да може да върши това, което иска и каквото обича. Обществото се променя и начинът, по който гледаме на всичко около нас – също, така че бих казал на тези хора да догонят промените.

Как вашата гей идентичност влияе на изкуството ви, ако изобщо му влияе по някакъв начин?
– Гей идентичността ми определено играе основна роля в работата ми – от черните и розови цветове, през латекса, изрезките, наподобяващи дупки на славата, или розови пъпки, които могат да се тълкуват като абстрактни анални форми, до цветовете на дъгата и флуидните идентичности. Списъкът продължава до безкрай. Все още се боря с травмите от миналото си понякога и постоянно се развивам, търся или меня идентичността си, за да откривам себе си. Оттук идва лабиринтът.

Какво послание отправя изложбата ви към ЛГБТИ хората в София?
– Мисля, че е важно да продължим да говорим за куиър идентичностите и развитието на индивидуалността, но не по-малко важно е индивидът да действа в рамките на общността, в противен случай няма да има напредък за в бъдеще. Много хора са закостенели в мисленето и ежедневието си или се крият от самите себе си заради страха си от обществото. Смятам, че е важно тази изложба да бъде видяна в София, казвам го като външен човек, който може да погледне общността тук отвън и да види как тя работи. Творбите са неясни, но с тях всеки може да осъществи връзка. Така или иначе акцентът е върху сексуалността.

Какво ви предстои оттук нататък?
– Първо, ще посетя Прайда в Ню Йорк на 23 юни. Подготвям инсталация по случая. След това през август и септември ще участвам в арт резиденция в Бреша, Италия.

Чети нататък
Реклама

Още от КУЛТУРА

Реклама

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре