Следвайте ни

HUGE.BG

Г.И. посреща пролетта с прочувствената си поезия

КУЛТУРА

Г.И. посреща пролетта с прочувствената си поезия

Г.И. е бисексуален мъж, който живее в село близо до Пловдив. Не обича да говори за себе си, но споделя, че таи топли чувства към морето и че през есента се чувства най-жив. От дълго време пише стихове и кратки разкази. От HUGE с радост споделяме три негови произведения. Визуалният материал е дело на Пол Живкович.

Прощавам си, че бях и слаб
Прощавам и на цялото ми бреме
Тя прошката била олтар
Който лекува страховете вечер.

Едно обаче не разбирам
Стремейки се към небесата
Защо оставам още тук,
Вързан здраво на земята.

И ако душата ми е птица
Защо не полети над сетивата
Защо стои, защо се скита
Сред своите е непозната.

***

Отвори вратата, нека е студено.
Нужно е да измръзне човек, за да знае какво е огъня.
Отвори я широко, да влиза вятъра,
Да разпилее старите листа и старите любови.

Нека е чисто, пусто и хладно.
Нека да се скове от студ всичко и да замръзне…
Нищо да не може да го разтопи.
Нито лъчите на слънцето, нито някакъв пламък.

Само две ръце да са способни и готови
Да посинеят до кръв, да се вледенят
Но да топят всичко капка по капка
И да сложат край на зимата.

Тогава идва пролетта
След като измръзнеш

***

Предпочитам да остана сам
Пред булото на мрака.
На колене, оркестъра е спрял
А лудостта до мене чака.

Спрял съм времето, нарочно
Нека всичко да почака.
Стига толкова лъжи, виновно
Смисъл няма, отминава влака.

Моля се, да срещна път
По който тихо да поема.
Помолих се и после станах
Огледах и деня край мен

Усмихна се, наум заплаках
Аз късмета чаках си, той чака мен!

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от КУЛТУРА

Популярни

Събития

Нагоре