Следвайте ни

HUGE.BG

Доротея Стефанова: Сексизмът, хомофобията и трансфобията имат много общо помежду си, затова трябва да работим заедно срещу тях

ОБЩЕСТВО

Доротея Стефанова: Сексизмът, хомофобията и трансфобията имат много общо помежду си, затова трябва да работим заедно срещу тях

Продължаваме серията интервюта с координаторите на четирите тематични групи (младежка, куиър-феминистка, транс и интерсекс, както и за съ-родителство), които през последната година се провеждат в София. Днес ви срещаме с Доротея Стефанова, съ-координатор на куиър-феминистката група, която търси пресечната точка между ЛГБТИ и феминисткото движение, както и възможностите за диалог и подкрепа между тях. Тази, както и останалите три групи за самоподкрепа, са създадени по проекта “ЛГБТИ хората се надигат за промяна”, финансиран от “ИЛГА-Европа”. Ето какво сподели Доротея пред HUGE за целите на групата, ефекта от нея и продължаването й в бъдеще.

С каква цел създадохте групата?

– Като фасилитатори на куиър феминистката група с Глория Филипова от „Ресурсен център – Билитис“ ни се искаше да открием пресечните точки в ЛГБТИ и феминисткото движение и да работим за пространство, в което да се случва диалог за това. Много пъти съм се срещала с есенциалистката гледна точка, изключваща транс, небинарните и интерсекс хората. Освен това тя гледа на ЛГБТИ борбите като на нещо второстепенно или абсолютно несвързано с борбата за женско освобождение. От друга страна, ЛГБТИ общността не е лишена от сексизъм и често забравя, че двете борби са исторически свързани. Опитахме се да създадем пространство, където да се учим едни от други и да осъзнаем защо феминистката перспектива е важна за нас. Важно е да помислим и как тя може да стане по-включваща за ЛГБТИ хората и потенциално да успеем да мобилизираме сътрудничество между ЛГБТИ и феминисткото движениe.

Какви са изводите, които си правите от срещите?

– Изводите са, че имаме нужда от този разговор. За нас е важно да бъдем заедно, да усещаме подкрепа в борбата. Гласовете на куиър жените, транс, небинарните и интересекс хората са от значение. Имаме какво да научим едни от други за това как да живеем по-добре заедно и да работим за по-добър свят за всички нас. Струва ми се, че дебатът около Истанбулската конвенция и последващото решение на Конституционния съд ни показаха, че сексизмът, хомофобията и трансфобията имат много общо помежду си и за оцеляването ни в този контекст е важно да работим пресечно.

Защо смятате, че групите за взаимопомощ са важни за общността?

– Групите за взаимопомощ, които стартирахме през изминалата година, ни дадоха възможност да споделяме, да се учим едни от други и да намерим съмишленици и приятели. За мен най-важно е, че те са място, където можеш да намериш подкрепа и да усетиш, че не си сам. В контекста на куиър-феминистката група беше ключово, че отворихме важни дискусии, като например за пресечността, както и за небинарните идентичности. Тези разговори не се случват толкова често в нашия контекст, а откриват перспективата за рефлексия как да живеем и работим заедно и как да се борим за свят, в който правото ни на съществуване да не е постоянно поставяно под въпрос.

Как смятате да продължите проекта?

– В момента сме отделили време за почивка и рефлексия. От есента ни очакват нови срещи и работа заедно и с останалите групи за взаимопомощ, а надявам се и с нашите приятели от КЕФ (Клуба за еклектичен феминизъм), чиито следващи събития можем да посетим през август, септември и нататък във Фабрика Автономия.

Какви други групи смятате, че са необходими на общността в България?

– Струва ми се, че имаме нужда от група за хората над 30, тъй като в момента много хора споделят, че би им се искало да имаме пространство за адресиране на нуждите и на тази група. Трудностите на това да си извън хетеросексуалната цисджендър бинарна матрица рядко приключват с младежките ни години, за съжаление.

С какво създаването на общностния център Rainbow Hub спомогна за сформирането на тези групи?

– Създаването на Rainbow Hub беше голяма стъпка за всички нас. Rainbow Hub ни осигури така нужното пространство, в което да се чувстваме у дома си. То ни предоставя сигурна среда, прави достъпа до помощ и информация много по-лесен. Освен това реши проблема с намирането на места, които да са приветливи към ЛГБТИ общността и да осигуряват достатъчно сигурна среда – фактори, които са много важни при създаването на такъв тип групи. Тепърва предстои да имаме фиксирано работно време и всеки ще може да дойде и да се срещне с нас, да получи помощ и подкрепа. Вече доста хора от общността знаят за центъра и ни посещават, а ние ги насочваме към някоя от съществуващите групи за взаимопомощ.

Интервюто взе Христо Серафимов

Още от ОБЩЕСТВО

Популярни

Събития

Реклама
Нагоре