Следвайте ни

HUGE.BG

Да се влюбиш в човек с ХИВ и да победиш страха си

СЕКС И ЗДРАВЕ

Да се влюбиш в човек с ХИВ и да победиш страха си

Историята е разказана в рамките на инициативата „Разкажи ни история“, която се реализира в партньорство с CheckPoint. Инициативата има за цел да провокира откритите и честни разкази за ХИВ, които да популяризират живота с инфекцията и да насърчат изследването и грижата за себе си след положителен резултат. Ако искате да споделите Вашата история с ХИВ или историята на Ваш приятел с инфекцията, можете да изпратите историята си на info@checkpointsofia.info. Ние гарантираме анонимност в представянето на историята. Важна за нас е емоцията и разказа за приемането, за да вдъхновим с тях други хора. Отличените истории ще получат календара за 2021 г. на HUGE.

Казвам се Игнат* и съм на 32 години.

До 26-годишна възраст се подлъгвах да практикувам секс без кондом и всеки път преди да се изследвам треперех целия. Един път след незащитен секс получих обрив по кожата. Зачудих се дали това може да е симптом на HIV, зачетох се, но не намерих убедителна информация. Няколко месеца по-късно четох статия, в която пишеше, че ХИВ започва точно с обрив.

Тогава ме обзе паника и започнах да се задушавам.

Изстрелях се мигновено да се изследвам. Никога няма да забравя 10-те минути, в които чаках резултата, като очаквах резултатът да е позитивен. Казаха ми, че е отрицателен, а аз не можех да повярвам и няколко пъти питах лаборанта дали е сигурен.

Чувствах се като спечелил от лотарията. След тази случка започнах да правя безопасен секс, независимо колко съм бил изкушен да се поддам. И така 6 години.

Преди известно време се запознах с един симпатичен младеж. Харесахме се веднага. Момчето взе да ме разпитва дали си имам гадже, а аз самият, дистанцирайки се от връзки, започнах да му обяснявам как съм много мнителен и търся кусури, за да разкарам човека. Опитвах се да му кажа, че съм голяма риба, да не се занимава с мен. Надявах се да го откажа – не успях.

Сега сме двойка.

Първите няколко дни бяха направо магични. Още на същата вечер му отидох на гости, след това решихме да се преместим у дома и прекарахме там вечерта. На следващата вечер бяхме отново в тях. И така до третата вечер, в която усетих че почвам да хлътвам все повече и повече. Прекарахме си страхотно – играхме жестоки бордови игри с приятели, победих и бях супер щастлив.

След тази прекрасна вечер ние отново бяхме у нас, в леглото. И тогава той започна – Трябва да ти кажа нещо, не съм сигурен дали още да ти го казвам…“. В този момент центрофуга започна да бушува в стомаха ми. Интуицията ми беше заредила трите буквички – дори и да не ми го беше го казал тогава, вече знаех какво иска да ми сподели. Съвсем искрено и доблестно ми сподели, че от няколко години живее с HIV.

Бях едновременно в шок от споделеното, но и впечатлен от неговата искреност – на третия ден пичът свали абсолютно всички карти на масата. Опитах се да го подкрепя. Оценявах искреността и това е едно от нещата, които до ден днешен ценя у него. Всъщност, това е едно от нещата, заради които съм с него. Беше изключително емоционална и за двама ни вечер.

В онази вечер аз се сблъсках със страха си. Дни след това имах емоционални моменти на опустошеност, потърсих помощ от близък приятел, като не знаех какво да очаквам от реакцията му. Той подходи абсолютно приятелски и затвърди мнението ми, че е страхотен човек. Подкрепи ме, сподели ми, че няма опасност, стига моят човек да се придържа към терапията си. Чувайки това от близък човек, се успокоих. Започнах да се чувствам стабилен – за мен стабилността е ценност и се стремя към нея, било то съзнателно или не.

Превърнах се в HIV експерт – знам номера на моя партньор – ако евентуално е болен и се наложи, да му взема медикаментите. Инструктиран съм, ако има катастрофа или съмнения, че доктори отказват да му окажат медицинска помощ, какво да правя. Опитвам се да съм подкрепящ партньор, но докато стигна до тази фаза, пътят беше трънлив. Наскоро си дадох равносметка, че цялото това преживяване може да се сравни все едно аз съм с прекарал първоначалната инфекция. Преди няколко дни попитах партньора си Как изглеждах като ми спомена?“. Той се усмихна и отговори лаконично – „Ужасен“.

Споделям тази история с надежда да успея да подкрепя други хора, които попаднат в моята ситуация. През цялото време виждах в партньора си човек с ценности и с времето успях да обуздая страха си. Самият той ми споделя страхове, че някой ден бих го оставил за човек, който не е носител на вируса. Отговорих му, че не съм срещал толкова искрен човек и това би взело превес пред един негативен статус. И това наистина го мисля, не са клишета, с които се опитвам да го успокоя за дадения момент.

Ако бихме могли да подкрепим някого, бихте могли да се свържете с нас на mixed.status.couple.bg@gmail.com.

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от СЕКС И ЗДРАВЕ

Популярни

Събития

Нагоре