Следвайте ни

HUGE.BG

Да продължиш да живееш след ХИВ

СЕКС И ЗДРАВЕ

Да продължиш да живееш след ХИВ

Историята е разказана в рамките на инициативата „Разкажи ни история“, която се реализира в партньорство с CheckPoint. Инициативата има за цел да провокира откритите и честни разкази за ХИВ, които да популяризират живота с инфекцията и да насърчат изследването и грижата за себе си след положителен резултат. Ако искате да споделите Вашата история с ХИВ или историята на Ваш приятел с инфекцията, можете да изпратите историята си на info@checkpointsofia.info. Ние гарантираме анонимност в представянето на историята. Важна за нас е емоцията и разказа за приемането, за да вдъхновим с тях други хора. Отличените истории ще получат календара за 2021 г. на HUGE.

Като всеки млад човек, аз се радвах на живота. 27 години. В различни етапи от живота съм опитвал с жени, с мъже. С двама мъже. Имах хубава дълга връзка с жена – 4 г., после връзка с мъж и все нещо не ми достигаше. И аз го гонех. През цялото това време, до тези мои 27 г., съм се пазил в 80% от случаите, но една вечер си позволих да се видя с бивше гадже, на което нелепо (ТЪПО) вярвах. Прекарахме страстна и хубава вечер. Той дори ме накара да се замисля и да си кажа, че това, което гоня, може би съм го хванал.

На следващата вечер се видяхме отново… И отново. После трябваше да замина за провинцията, върнах се след 1 седмица. И се разболях. Диагноза: ОВИ – температура, кашлица, подути сливици. Лекуват ме антибиотици, противовъзпалителни и супите на Мама. За една седмица на легло отслабнах с 5-6 кг. Започнаха да се подуват лимфните възли по цялото ми тяло. И така… Тялото ми успя да се пребори.

УЖ…

И аз тръгнах по лекари. Майка ми е общопрактикуващ лекар. Аз ходех тайно по лекари, без да казвам на майка ми, и всички имаха съмнение за хепатит и проблеми с черния дроб и далака. За три месеца никой не подозираше, че може би имам ХИВ.

Един ден уморен, без много сили, аз прочетох за ХИВ и симптомите пасваха. Тогава разбрах за оралните тестове, които се предлагаха, и си с поръчах тест по пощата. Няколко дни не си направих теста, защото ме беше много, много страх.

След няколко дни отворих теста. Треперех целият. Сърцето ми влезе в гърлото. Изпълних указанията и зачаках 20 минути, а тестът така и не беше категоричен. Намерих профила на CheckPoint София в Grindr и им писах. Пратих снимка на консултанта, пратих му снимка на теста и той каза, че трябва да повторим теста с капка кръв. Момчето ми каза още, че не трябва да се притеснявам и че ми гарантира пълна конфиденциалност. Не смеех и да си помисля какво ще се случи, ако майка ми, лекарката, научи, че съм гей и че съм с ХИВ.

Беше ме много страх от резултата. Имаше някаква тънка бледа черта, като според инструкциите това не беше много ясно – положителен ли е или отрицателен. Не ми се четяха инструкции, исках да говоря с някого веднага. Бях в паника. Момчето от центъра ми даде телефон, чухме се по телефона, минаваш полунощ. Той ми каза да отида на другия, неработен за тях ден, в 13.00 часа.

В уречения час отидох притеснен и уплашен какво да правя, ако резултатът е положителен и колко ми остава. По пътя си мислех за това, че ако е положителен резултатът, животът ми ще се срине, всичко ще завърши. Мислех си и защо на мен…

Вътрешно усещах, че може би съм с ХИВ…

Посрещна ме едно момче. Взе ми кръв, говори с мен, а докато чакахме резултата 15 минути, аз се чудех на кой свят съм. Мина вечност. Не спирах да се питам какво ще правя, ако резултатът е положителен, какво се случва, колко време би ми оставало…

Времето за теста мина и той ме покани да вляза отново в кабинета. Беше много деликатен, когато  ми съобщи новината. И тогава се сринах. Нямам спомен за 15-20 минути от живота си. Момчето се опита да ме успокои, каза, че животът ми не свършва. И че това, че съм с ХИВ, не ме прави по-различен. Трябвало да спазвам някои прости правила, щял съм да доживея дълбока старост, ако започна терапия и се придържам към нея. Даже се пошегува, че ми го обещава, освен ако не ме блъсне кола.

Това момче не ме беше приятел. Но ме изслуша, говори с мен, даде ми кураж да продължа. Подаде ми ръка, не ме остави. Беше единственият, с който можех да говоря за това, което ми се случва, когато и колкото пъти поискам.

След това имаше процедура по изследвания за установяване на най-подходящите за мен лекарства. Дори не знаех, че сме толкова в крак с лечението на ХИВ. Докато чаках да започна терапия и да стана „нормален“ отново, тоест да върна показателите, които бяха доста извън нормите, можех да се пазя, да се храня здравословно и да крия болестта си от майка ми и близките ни.

Започнах терапия и всичко вървеше нормално, спазвах всичко (пиех хапчетата, но от кутия с витамини). След третия месец бях с неоткриваем вирусен товар. Не можех вече да предам ХИВ, и по-важното – бях възстановил имунната си система и бях поставил вируса под контрол.

Бях отново аз, но без никой да знае, че си падам по мъже – и за капак – и ХИВ.

Исках да кажа на някого, някой близък, който да не се уплаши и да избяга. Без да ме съди! За мое щастие имах точния човек – имам 5-6 близки приятели, но трима от тях ме познават напълно. Хора, на които мога да разчитам 100%. Обадих се на една от приятелките си и след 30 минути и разказах всичко. Пак плаках. Получих прегръдка и уверение, че тя е до мен. Това ми даде страшна сила да продължа, като знам, че някой е на моя страна.

Знам, че е трудно, понякога е срамно да се изследваш. Ужасно шокиращо е да научиш. Но съм щастлив, че има надежда и че с ХИВ се живее.

Пазете се, а ако не се пазите – изследвайте се. И не отказвайте помощ.

Вече три години водя живот с ХИВ. Но май винаги съм бил ПОЗИТИВЕН ЧОВЕК.

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от СЕКС И ЗДРАВЕ

Популярни

Събития

Нагоре