Следвайте ни

HUGE.BG

НАЙ-ДОБРЕ ОБЛЕЧЕНИТЕ МЪЖЕ В ИСТОРИЯТА НА ОСКАРИТЕ

РАЗВЛЕЧЕНИЕ

НАЙ-ДОБРЕ ОБЛЕЧЕНИТЕ МЪЖЕ В ИСТОРИЯТА НА ОСКАРИТЕ

Осемдесет и шестата церемония по връчване на най-престижните кино статуетки на планетата отмина, а заедно с нея и безбожния шум, който обичайно я обгръща. Бяха възнаградени, както подобава, очакваните заподозрени, ала не и желанието ни да се случи нещо “по-така“, по-различно, извън рамките на протокола. Холивуд не обича изненадите. Оскарите съществуват, за да продължат традицията, а не да я прекъсват, камо ли да я преобръщат. Въпреки това или точно заради това, всяка година, в края на месец февруари, не пропускаме да си пуснем телевизора, мигар и след полунощ, за да понапълним очи с блясък, пайети и пудра. Ефирни или помпозни рокли, тежки или осъстващи бижута, повече или по-малко безупречни костюми, всевъзможни прически – това е панаирът на суетата в най-чистата му форма.  По този повод решихме да обърнем взор назад към миналото и да подберем десетимата най-стилни (разбирайте секси) мъжки екземпляра, разходили снага по червения килим в почти столетната история на Оскарите.

Уорън Бийти

1962_warren_beatty_VSS

Красив, самонадеян, женкар, Уорън Бийти е “целият пакет”, както биха казали американците. Името му, което всъщност се произнася Бейти, е синоним на неподправен холивудски талант, подплатен с магарешка упоритост и лъвска амбиция. През годините е номиниран за 14 Оскара. В крайна сметка, получава заветното отличие не за актьорско майсторство, а за режисурата на филма “Червените” (1981).

Снимката е от церемонията през 1961 г. Харесваме го заради елегантния тънък ревер на сакото и още по-тънката папийонка. Плисираната риза ни изпълва с романтична носталгия по отминалите времена, когато мъжете са знаели как да се обличат, а петдесетарската прическа, въпреки че е началото на шейсетте, е най-подходящият завършек на тази картина, която бихме озаглавили просто “Съвършенство”.

Оценка: 6++ (вторият плюс е за неустоимите трапчинки)

Пол Нюман

1962_paul_newman_VSS

Опитвали ли сте да погледнете Пол Нюман право в очите и да удържите по-дълго от минута? Ние сме опитвали и си признаваме, че сме се предавали само след секунди. Защо ли? Кой знае, дали е заради мистерията и безбрежната тъга на това пронизващо синьо; дали е вечната умора на един поглед, видял и преживял какво ли не, но съумял да съхрани детската невинност (не, не сме педофили, спокойно)? Не знаем отговора, но и не искаме. Загадъчността винаги е по-интересна от действителността.

На тази снимка е заснет през 1961 г., когато е номиниран в категорията “Най-добър актьор” за ролята във филма “Играчът на билярд” на режисьора Робърт Росен. Статуетката обаче ще му бъде присъдена едва двадесет и пет години по-късно за участието му в “Цветът на парите” (1986). Харесваме стила му заради изтънчената форма на ревера, запалената цигара във времена, когато пушенето е било шик, а не порок, и прилежно сресаната вълниста коса.

Оценка: 6

Джак Никълсън

1975_jack_nicholson_VSS

Не е нужно да изписваме цялото му име. Джак е достатъчно. В съзнанието веднага изниква характерната му усмивка, която говори сама за себе си – смутна смесица от цинизъм, насмешливост и стаено зло. Джак е лошото момче, което никоя майка не би желала да влезе в дома й, предрешен като новото гадже на любимата й дъщеричка или синче. Защото това би означавало само едно: началото на края или, казано другояче, пълна поквара.

На снимката от 1974 г. е заснет в компанията на неотразимата Анджелика Хюстън, с която върти бурна любов в периода между 1973 и 1990 г. Това не му пречи, разбира се, да се вижда и с други жени през това време, една от които е датската манекенка Уини Холман. Разбрахте ли сега защо Джак и поквара за нас са тъждествени понятия? През 1974 г. Никълсън е номиниран за ролята на частния детектив Джей Джей Гитис в култовия филм “Китайски квартал” на още по-култовия и още по-покварен Полански. Харесваме го точно в това му излизане на червения килим заради слънчевите очила, ужасно нетрадиционното за подобни мероприятия таке и, разбира се, не на последно място, Анджелика Хюстън – съвършения аксесоар за всеки порочен мъж.

Оценка: 6+++ (третият плюс е за покварата)

Райън Гослинг

2006_ryan_gosling_VSS

За мосю Гослинг са изписани тонове мастило и има защо. Бившето момченце от “Клуба на Мики Маус” не само излезе от сянката на своите знатни връстници, достигнали успеха доста преди него, но и се превърна в световно известно име, неотразимо стилен мъж и модел за подражание. Което не означава, че ви съветваме да подражавате дословно на облеклото му, защото единствено и само нему (и на още малцина като него) отива да дъвче дървена клечка за зъби – почтителна препратка към Гари Купър, да позира с палаво повдигната вежда и да се носи в панталони-пижама по червения килим. Ако не ви се вярва, опитайте върху себе си. Ако ви се получи, непременно ни се обадете.

Гослинг стана звезда от световна величина през 2011 г., но в действителност актьорските му качества бяха оценени от Академията много преди това – през 2006 г. той получи номинация за “Най-добър актьор” във филма “Халф Нелсън”. Забелязахте ли нещо на снимката? Да, плисираната риза. Гослинг е един от малкото мъже на този свят, който познава историята на костюма в детайли и я прилага в своя полза. Като добавим синия ревер и металните копчета на ризата, можем само да вярваме, че младежът е роден под щастлива звезда – Пич.

Оценка: 5 ½

Кевин Костнър

1990_kevin_costner_VSS

Да, вярно, че през последните години залезе, може би защото поостаря, може би защото реши да си почине, може би защото не се намират подходящи роли за мъже на неговата възраст. Никога обаче няма да забравим г-н Костнър в образа на Джон Кенеди в едноименния филм на Оливър Стоун или в сълзливата, но толкова романтична драма “Послание в бутилка”, в която пръскаше чар от всички пори. Месестото лице на добряк на Кевин Костнър ще си остане неотменна част от нашето колективно съзнание. Това е и причината да го обичаме толкова много.

Снимката горе запечатва номинацията му за “Най-добър актьор” в “Танцуващият с вълци”, на който е и режисьор. Защо го харесваме? Заради високото чело и контраста между широките крила на реверите и тънката папийонка.

Оценка: 5 ½+

Леонардо Ди Каприо

1993_leonardo_dicaprio_VSS

Първата реакция, която това име извиква в нас, е: “Не, само не и Лео”. Трудно ще изличим от съзнанието си травмата, която ни нанесе “Титаник” през далечната 1997 г. Проклет да си, Джеймс Камерън! Години наред гледахме как китообразният плавателен съд се разцепва на две и потъва, а сцената с Кейт и Лео, разперили ръце срещу вятъра, се е врязала в мозъците ни като тиктакаща бомба със закъснител, която нямаме представа кога ще избухне и, най-лошото, с какви последици. Но Лео някак си успя да се отърси от образа на сладникав идол на тийнейджърките и с годините да се утвърди като култов актьор. Все пак човекът е фетиш на Мартин Скорсезе, за когото се е снимал в цели пет филма. Въпрос на време е Холивуд да му даде Оскар, макар да имаме известни съмнения в това отношение. Прекалено много залита към роли на злодеи и покварени антигерои с недотам ясни морални ценности. За никой не е тайна, че открай време Академията обича да награждава положителни модели на поведение, които по-скоро утвърждават, а не подлагат под съмнение правилата на общественото благоприличие. Лео, за какво ти е Оскар, човече? Ние си те харесваме такъв, какъвто си, особено във “Вълкът от Уолстрийт”: смъркащ кока, сърбащ шампанско, безразборен ебач с безупречен стил. Продължавай все така!

Горната снимка датира от 1993 г., когато Ди Каприо е номиниран за ролята си в “Защо тъгува Гилбърт Грейп”. Харесваме го в този му период заради изразителните вежди, яркочервените устни и чудовищно широките ревери на сакото.

Оценка: 5

Хийт Леджър

2005_heath_ledger_VSS

Името му се произнася точно като heat, жега. Това не е просто съвпадение, защото Хийт е горещ, откъдето и да го погледнеш. За съжаление, прегаря много млад, едва на 28. Всички са в ужас и покруса от внезапната смърт на талантливия младеж, който оставя след себе си две велики превъплъщения – това на Енис Дел Мар, мълчаливия каубой от “Планината Броукбек” (2005) на Анг Лий, и Жокера в “Черният рицар” на Кристофър Нолан.

Снимката е от 2005 г., когато Хийт получава от Академията първата си номинация за Оскар. Харесваме стилът му тук, заради малките “хулигански” детайли, които разчупват официалния тоалет – небрежно разрошената прическа, палавото катинарче, дребните обици и металната игла, забодена на ревера.

Оценка: 5

Марлон Брандо

1954marlon_brando_VSS

Можехме ли да минем без най-великия актьор на всички времена? Името му се е превърнало в легенда, а сценичните му изяви са пример за подражание и обект на възхищение за всеки млад актьор. Брандо е стихия от талант и животински сексапил, на който не могат да устоят нито жените, нито мъжете. Пък и той самият не е подбирал много-много. Пред това лице (и скут) рухват всякакви задръжки, полови разделения и нелепи табута. Марлон помита всичко по пътя си и оставя жертвите си да се чудят какво им се е случило. Той е умопомрачение, страст, екстаз, оргазъм на ента степен. Той е киното с главно К, легендата, която обичаме да си разказваме, когато сме в състояние на силна превъзбуда. Той е нашето мръсно подсъзнание, носещо предупреждението, че геният е най-сладкият разрушител.

Тази снимка е запечатала награждаването му през 1955 г. за филма “На кея” на Елия Казан. Харесваме го, защото… би било неестествено да не го харесваме. Дори ужасно широките панталони на костюма му стоят неприлично добре.

Оценка: 7

Франк Синатра

1955_frank_sinatra_VSS (1)

Италианците биха нарекли тази физиономия “лице за шамари”. Да, защото фацата на Синатра е създадена за бой. Вероятно тази е една от причините да се говори, че кариерата му е произведение на мафията. Добре документирани са множеството му връзки с итало-американските кожодери, а мнозина твърдят, че самият той е бил един от тях. Истината е, че каквото и да приказват хората, в мига, в който отвори уста Синатра, всички замлъкват. Певецът с меден глас е всесилният крал на музиката и сърцата на жените и мъжете през 40-те и 50-те  до момента, в който не пристигат Елвис, Бийтълс и Ролинг Стоунс да отнемат короната му. Рокерите обаче са от друга порода. Стилът им не може да стъпи на малкия пръст на Синатра, защото в неговите вени не тече кръв, а вродена елегантност.

Снимката е от червения килим на Оскарите през 1954 г. Харесваме Синатра тук заради петльовия гребен и снежнобялата папийонка, която навремето е била считана за по-официална дори от черната й посестрима.

Оценка: 6

Джейк Джилънхол

2005_jake_gyllenhaal_VSS

В кариерата на Джейк Джилънхол има два етапа: преди и след “Планината Броукбек”. Каквито и вододели да търсим в нея обаче, никой не може да отрече, че човекът е ужасно секси по един нетрадиционен начин. В тази подобност вероятно се крие тайната на неговата привлекателност. Леко нескопосаното излъчване, тези по кучешки мили очи, несиметричното му лице, изразителната челюст – Джейк не е само красив, той е истински талантлив. Ако все още таите съмнения, гледайте последния му филм “Затворници”. Обещаваме, че ще ви отвее шапката.

На горния кадър Джейк е заснет през 2004 г. на червения килим на Оскарите със сестра си Маги. Харесваме го тук заради едноредното сако с копринени ревери и съвършения ръб на панталона, който се вижда от километри. Най-смелият елемент в тоалета му обаче е военната подстрижка, придаваща му ръбато-мъжкарското излъчване, което повечето му колеги при подобни поводи предпочитат да прикриват под обилно напомадени букли, заметнати на една страна перчеми или дълги кичури.

Оценка: 5 ½

Димитър Пижев

 

Чети нататък
Реклама
Прочетете още...

Още от РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Популярни

Събития

Нагоре