Следвайте ни

HUGE.BG

Дневник публикува документален разказ за живота и смъртта на ЛГБТИ бежанците

ОБЩЕСТВО

Дневник публикува документален разказ за живота и смъртта на ЛГБТИ бежанците

В обширен материал за Дневник, журналистката на свободна практика Алексия Цакари описва специфичните трудности, пред които са изправени ЛГБТИ бежанците. Чрез множество интервюта, базираната в Атина журналистка рисува мрачна картина, изпълнена с насилие и дискриминация, но и с надежда.

Санди веднага разбира, че клиентът е опасен. Повечето мъже, които обикалят истанбулския площад “Таксим” в търсене на секс, обикновено пристъпват нервно или се преструват на разсеяни. Но в очите на този човек прозира опасност. “От стила му си личеше, че няма пари”, спомня си тя. “Предупредихме я да не отива с него. Изглеждаше подозрително. Но тя не ни послуша. Имаше нужда от пари.”

Санди стои на същото място на площад “Таксим”, откъдето наблюдава как приятелката ѝ Уарда последва турчина в тълпата шест месеца по-ранo – в събота вечер на 17 декември 2016 г. Това е последният път, когато я вижда жива. Подобно на Санди Уарда е транс бежанка от Сирия. И двете са избягали от войната и преследвания в родината си, за да намерят сигурно убежище в Европа. Стигат до Истанбул, където, отритнати от местните жители и останалите бежанци, те са принудени да продават телата си, за да оцелеят. “Три часа по-късно ѝ се обадихме по телефона, но той бе изключен”, каза Санди през сълзи, докато спиралата ѝ се разтече по лицето. “Прибрах се у дома и я намерих цялата в кръв. Не можех да я разпозная.”

Санди вади мобилния си телефон и показва снимка на убийството. Уарда е паднала на пода, а отстрани на тялото ѝ и в долната част на корема зее огромна рана. Убиецът я е изкормил, прерязал е гърлото ѝ и е отрязал гениталиите ѝ. “Накрая полицията дойде и отнесе тялото, каза Санди. Искахме да я погребем, но не ни позволиха. Погребаха я като куче.”

Уарда бе на 30 години, на същата възраст като Санди. Нейният последен дом е гробище в покрайнините в източната част на Истанбул, където диви цветя растат на необозначения ѝ гроб. След смъртта ѝ, когато Санди се обажда на семейството на Уарда в Сирия, те отговарят, че тя го е опозорила. Не позволяват на гробището да постави надгробна плоча.

Приятелка показва снимка на Уарда на мобилния си телефон. Уарда е убита в Истанбул на 17 декември 2016 г. Снимка: Алексия Цакари

Полицията никога не разкрива убиеца, а престъплението до голяма степен остава незабелязано в Турция, където защитници на правата на човека казват, че престъпленията от омраза срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) стават все по-чести. За някои бежанци от ЛГБТ общността в Истанбул това убийство е поредната причина, която потвърждава решението им да се опитат да стигнат до Западна Европа на всяка цена.През лятото и есента на 2017 г. Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) проследи усилията на няколко такива бежанците да отидат в Гърция и след това на север.

След затварянето на отъпканите бежански маршрути в резултат на споразумението между Европейския съюз (ЕС) и Турция за спиране на потока от бежанци към Европа те трябва да платят на каналджии, за да прекосят границата. Пътуването им обаче се превръща в драма на страхове и попарени надежди, a мечтата за по-добър живот – в кошмар от насилие и дискриминация.

Продължението на материала можете да пречетете тук.

Коментирай

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още от ОБЩЕСТВО

Популярни

Реклама

Последни

Нагоре