Следвайте ни

HUGE.BG

Акценти от пледоaрията по делото за отказа на Столична община да регистрира брака на две жени

НОВИНИ

Акценти от пледоaрията по делото за отказа на Столична община да регистрира брака на две жени

Миналата седмица се състоя изслушването по делото на българка, която съди Столична община заради отказ да впише брака й в личния й регистрационен картон. Мотивът на общината е еднаквият пол на Д.К. и съпругата й.

Установеният законов срок за произнасяне на решение по делото е 1 месец, което значи, че трябва да разберем изхода не по-късно от 7 януари.

Междувременно HUGE получи ексклузивен достъп до съкратена версия на пледоарията на адвокат Деница Любенова. Публикуваме текста без допълнителна редакция.

Ход по същество

Така постановеният отказ на Кмета на СО, Район „Люлин“ е незаконосъобразен поради нарушение на материалното и процесуално право.

Кодекса на международното частно право (КМЧП) урежда брака, сключен между български граждани пред компетентен орган на чужда държава. При искане за признаване на такъв брак у нас, българските органи по гражданско състояние служебно проверяват условията за признаване на брак, сключен между български граждани в чужбина според КМЧП. Условията за признаване на брака са изрично изброени и те адресират:

  • Компетентността на чуждесранния орган да сключва бракове въобще, т.е. да има качеството на орган по гражданско състояние;
  • Допустимостта и законността на сключения брак според правото на чуждата държава т.е. да се констатира, че бракът между двама български граждани в съответната чужда държава е допустим по нейното право и
  • Поставя условието „признаването или допускането на изпълнението [да] не противоречи на българския обществен ред“.

Ако тези изисквания са налице, такава компетентност се учредява и въпросният брак ТРЯБВА бъде признат у нас. Основанието е българското гражданство на лицата, сключващи брак в чужбина.

По т.1. – относно компетентността на чуждестранния орган да сключва бракове въобще.
Въпросната компетентност се доказва от приетото по делото доказателство, а именно „Легализиран превод на свидетелство за гражански брак“. От него е видно, че на жалбоподателката е съставен акт за сключване на брак от органите по гражданско състояние на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Бракът е сключен в Уокъргейт хаус пред Ръководител гражданско състояние и Заместник-длъжностно лице по гражданско състояние. За сключения брак е издадено свидетелство за брак № RTA 727303, заверено с апостил APO-211208, заверен от Министерство на външните работи и въпросите на Британската общност. Апостилът е подписан от длъжностно лице по гражданско състояние за раждания, смърт и бракове от Ийст Райдинг ъф Йоркшър.

Следователно чуждестранният орган очевидно е имал компетентност да склюва бракове въобще.

По т. 2. – относно допустимостта и законността на сключения брак във Великобритания въобще

Обект на доказване е уредбата в английското право, допускаща брака между лица от един и същи пол и че този брак е сключен пред компетентно чуждестранно длъжностно лице. Твърдението, че гражданският брак между лица от един и същи пол, е законово регламентиран и позволен във Англия се доказва от приложения по делото официален превод на твърдяното, който е извлечение от официалната страница на Правителството (https://www.gov.uk/marriages-civil-partnerships ).

Следователно, НАЛИЦЕ е законосъобразно учредяване на международна компетентност на чуждия орган относно брака, поради което смятам

По т. 3 – относно условието за непротиворечие на българския обществен ред

Под обществен ред се разбира установените норми, правни и морални (неписани), които се прилагат в обществения живот и при отношенията между членовете на обществото. В българското законодателство терминът се използва многократно, без да му е придадено точно определение. Освен това той се среща и в различни европейски директиви, където също не е определен.

В трайната съдебна практика се налага разбирането за обществения ред като определяемо от компетентния орган – така в едни случаи определящ понятието е Конституционният съд, в други – Съдът на Европейския съюз.

„Обществен ред“ е понятие, което търпи развитие през годините.

В скорошна съдебна практика Върховен административен съд го определя не като всяко нарушение въобще, а нарушение на основополагащи за правопорядъка на държавата повелителни норми и принципи, които имат универсално значение. От значение е не противоречие с конкретни правни норми, а такова противоречие, което би довело до нарушаване на обществения интерес и на личния интерес на отделния гражданин и недопустимо засягане на основни ценности на обществото.“ – Решение № 12546 от 10.10.2012 г. ВАС.

В този смисъл ВАС приема, че за нарушаване на обществения ред следва да се счита не нарушаването на нормативните актове, а на базови обществени норми извън позитивното право.

РЕШЕНИЕ № 13144/ 22.10.2012 казва, че под обществен ред следва да се разбира установения в страната с нормативни актове ред, който гарантира здравето, живота и спокойствието на българските граждани.

РЕШЕНИЕ № 4219/12.04.2016 и РЕШЕНИЕ № 13732 София, 13.11.2017 на ВАС определят, че понятието “обществен ред” във всеки случай предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес отвъд смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона.

Директива 2004/38/ЕО регламентира ограниченията и условията, при които гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки. Има за предмет да определи условията, при които се упражнява правото, в т.ч. и ограниченията. Съгласно чл. 27 на Директивата, държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Директивата не дава легално определение на понятията обществен ред и обществена сигурност, но трайната практика на Съда на Европейския съюз е, че държавите – членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото в контекста на съдържанието на понятията обществен ред и обществена сигурност, но като зачитат всички правила на общностното право, които от една страна целят да ограничат дискреционната власт на държавите-членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че са защитени правата на адресатите на рестриктивните мерки

Нещо повече, непризнаването на брака между Д.К. и Лилия Бабулкова би могло да доведе до различни правни последици, които ще нарушат обществения ред и установения правен порядък, а именно: Непризнаването на брака може да доведе до многобрачие на едно от лицата (престъпление по НК на РБ), данъчни измами, декларации с невярно съдържание, когато една от партньорките подава декларации за икономически свързани лица, за делови свързани лица, декларации за непряка свързаност, декларации за гражданско и имуществено състояние, декларации по Закон за мерките за изпиране на пари.

Непризнаването на брака им би създало объркване в правния и социален мир и би било предпоставка за нарушение на българското законодателство.

Нарушение на Общностното право

В скорошно решение на ЕСПЧ по делото Pajić v Croatia (Харватска) се засяга правото на събиране на семействата, които са от един и същи пол и когато партньорът идва от трета страна. Фактическата обстановка по тези две дела е различна, но признаването на сключенията брак между лицата е това, което обединява случаите и прави заключенията на Съда приложими и в настоящия случай. Съдът казва, че отказът за признаване на бракове на лица от един и същи пол, които са законно признати в друга държава-членка и последващият отказ да се даде право на събиране на еднополовите семейства, сключили брак, когато се движат в рамките на ЕС, може да съставлява нарушение на чл. 7 от Хартата на основните права Европейския съюз, а именно правото на личен и семеен живот.

Съдът разглежда чл.7 ведно с чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС казва, че всяко лице е равно пред закона и в тази връза, когато разпоредбата на чл.7 се чете заедно с член 20 от Хартата се налага изискването съпрузи от едни и същи пол да бъдат допуснати на територията на приемащата държава при същите условия, които се налагат на съпрузи от противоположния пол (т.е. автоматично).

Отказът на СО съставлява и друго нарушение на Хартата на основните права на ЕС, а именно нарушение на чл.1 от Хартата, а именно – незачитане на човешкото достойнство.

Формирането на интимни отношения с други индивиди, избирането да формализират тези взаимоотношения и следователно да им се придаде правен статус е упражнение на личната автономия, което е аспект на достойнството на всяко човешко същество. Всички човешки същества са равни по достойнство. Като забранява дискриминацията на основа сексуална ориентация, ЕС е приел равностойна стойност на всички индивиди, независимо от тяхната сексуална ориентация и с тях равностойна морална стойност на взаимоотношения между лица от противоположен пол и на лица от един и същи пол. Когато институциите и/или държавите-членки на ЕС отказват да приведат в действие избора на физическите лица по отношение на техните взаимоотношения, когато става въпрос за връзка между лица от един и същи пол и свързания с това техен правен статус, те разглеждат тези отношения по различен начин от взаимоотношенията между лицата от различен пол и изглежда, че възприемат избора на взаимоотношенията между ЛГБ хората като такъв с по-ниско значение от взаимоотношенията между лица от различен пол и следователно, разглеждат тези взаимоотношения като такива, които нямат същата морална стойност.

Третирането на ЛГБ гражданите на Съюза като граждани от втора класа и нежеланието на държавата да признае и уважи правото на избор на едно лице при формирането на интимни отношения и формализирането на тези интимни отношения, представляват нарушение на право на човешко достойнство – Принцип закрепен в чл. 1 от Хартата на основни права на ЕС.

1 Коментар

1 Коментар

  1. Pingback: От кухнята на делото за признаване на брака между две жени – LGBT Deystvie

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още от НОВИНИ

Популярни

Последни

wearetolerant.com
Нагоре